Бившият преподавател по икономика Янис Варуфакис е написал книгата си в съавторство с двама известни икономисти: британеца Стюарт Холанд, бивш съветник на Жак Делор, и американеца Джеймс К. Гълбрайт. В нея се съдържат идеи, разработени от авторите за пръв път през 2010 и постоянно актуализирани чак до днес. Предисловието към германското издание на книгата е от самия Варуфакис - написано в самолета от Берлин за Атина след неговото посещение при германския му колега Волфганг Шойбле.

Четирите измерения на кризата

В съдържателно отношение, тънката книжка от 64 страници, представлява критика на досегашния мениджмънт по преодоляването на еврокризата. "Намерението ни беше чисто и просто да оборим опасния мит, че няма алтернатива на досегашната линия. Линия, която обрича Европа да затъне още по-дълбоко във водовъртежа от дългове и дефлация", обяснява Варуфакис. Авторите смятат, че кризата в еврозоната има "четири взаимно свързани измерения": криза на банките, криза на дълговете, на инвестициите и на социалното дело. Анализът е последван от съответни конкретни предложения.

Влезлият наскоро в сила частичен Европейски банков съюз е контрапродуктивен - смятат Варуфакис и двамата му съавтори, защото "държавите-членки дават гаранции за суми, които не са в състояние да поемат реално". Затова те предлагат закъсалите банки да бъдат санирани с помощта на постоянно действащия Европейски спасителен механизъм и на ЕЦБ. Как да става това? ЕЦБ определя ново ръководство на закъсалата банка, проверява документацията ѝ и изработва концепция за спасяването ѝ. Финансовите дупки се запушват със средства от Европейския спасителен механизъм. В замяна на това Фондът получава дялове от банката, които би могъл да продаде на печалба след успешното ѝ саниране. Този подход гарантирал, че "както страните с дефицит, така и тези с бюджетен излишък няма да са принудени да поемат високи дългове в определен момент", се казва в книгата.

Централната роля на Центъра

И другите предложения предвиждат централна роля на ЕЦБ. В рамките на "ограничена програма за преструктуриране на дългове", банката трябвало да покрива държавните заеми на страни от еврозоната, които са на падеж. Авторите явно не виждат в това нарушение на забраната Европейската централна банка да финансира държави - тъй като ЕЦБ нито изкупува заеми, нито печата пари: "По-скоро тя издава собствени заеми, а това означава, че заема пари на международните финансови пазари, което не противоречи на нейния статут."

Отпуснатата авансово сума от ЕЦБ отива по сметката на страната-длъжник, която в даден момент ще трябва да връща парите, олихвени с актуалния към момента лихвен процент на ЕЦБ, пишат още авторите. Предимството, според тях, е, че задлъжнелите страни получават изгодна възможност за разсрочване на дълговете си, като същевременно получават и стимул в дългосрочен план да намаляват общото си ниво на дълговете до 60% от БВП, тъй като финансирането на по-високи дългови нива е значително по-скъпо.

Подобен подход предлагат авторите и по отношение на общоевропейския "New Deal", който да осигури набирането на инвестиции в размер на 8 на сто от БВП на еврозоната. Досега инвестиционните програми се финансираха наполовина от страните-членки и наполовина от Европейската инвестиционна банка (EIB) и Европейския инвестиционен фонд (EIF). Тъй като много държави няма да успяват да покриват своя дял от средствата, авторите на книгата предлагат ЕЦБ и тук да помага със собствени заеми. Предимството, според Варуфакис, е: "Тези заеми ще се покриват направо от инвестиционните приходи [...] и няма да повишават нивото на държавните дългове на страните-членки, в които се инвестира."

Авторите пледират и за създаването на "Спешна програма за социална солидарност", която да работи по модела на американската програма за социалнослаби, покриваща основните потребности на нуждаещите се от хранителни продукти, енергия и транспорт. "Морален и политически дълг на ЕС" било да се предприемат спешни действия в тази насока, тъй като "структурната еврокриза, в комбинация с мерките за икономии, наложени на по-слабите държави-членки, не им дава възможност да полагат грижи за изпадналите в беда техни граждани."

Нужен е дебат за алтернативните варианти

Критиките срещу това "Скромно предложение за решаване на еврокризата" са предвидими: всички идеи на Варуфакис предвиждат поемането на нови дългове. Новото е само това, че ЕЦБ се явява в ролята на финансиращ орган или на посредник във финансирането. В този смисъл предлаганите решения отговарят на възгледите на лявоориентираните икономисти. Критиците в Германия вероятно ще се усъмнят и в това дали стратегиите, предлагани от Варуфакис, наистина са съвместими със статута на ЕЦБ.

Все пак не би било редно позициите на тримата автори да бъдат отхвърлени с лека ръка. Сегашното статукво с неговите проблеми е достатъчно доказателство, че подобен ход би бил погрешен: създаден беше един доста половинчат Банков съюз, Централната банка "налива" милиарди в Еврозоната, икономическият ръст обаче остава слаб, има опасност от дефлация, висока безработица и засилване на евроскептичните партии.

Предложенията на Варуфакис, Холанд и Гълбрайт заслужават да бъдат обстойно обсъдени и проверени. Защото те съдържат неща, които дълго време бяха отричани, а и защото са нещо съществено за всяка демократична система: предлагането на алтернативи.

Y. Varoufakis, S. Holland, J. Galbraith: "Bescheidener Vorschlag zur Lösung der Eurokrise", Verlag Antje Kunstmann