Две седмици преди президентските избори в Съединените щати фаворит все така няма, проучванията класират Барак Обама и съперника му Мит Ромни наравно. Което показва най-вече едно - че нацията не е единодушна по отношение на посоката, в която трябва да поеме страната. При това в сферата на външната политика двамата кандидати съвсем не са на толкова различни позиции, както се видя в третия и последен телевизионен дебат.

Мит Ромни положи усилия най-вече да не изглежда войнствен и да се представи максимално суверенно. Освен това той се позиционира към средата - тактика, която вече бе приложена по време на първия дебат, и предизвика удивлението на Обама. Така например бившият губернатор на Масачузетс заяви, че от една страна би искал да обвини Китай за сериозните нарушения на търговското споразумение, от друга обаче държи на партньорството с тази държава. Към иранския президент Махмуд Ахмадинеджад пък той отправи обвинения в "геноцид", но пък изключи напълно военната намеса - за сметка на настояването за по-стриктни санкции. Така Ромни ни най-малко не влезе в противоречие с настоящата американска външнополитическа линия.

Много въпроси остават открити

Подобно на предишните две екранни схватки, и тази не донесе почти нищо ново. Обама така и не обясни защо не са били удовлетворени исканията от Бенгази за увеличаване на охраната на тамошното американско представителство. Преди броени седмици, при нападение срещу американското консулство там бе убит американският посланик.

Нито един от двамата кандидати не излезе с идеи или инициативи, насочени към намирането на решение за конфликта в Близкия Изток. Мит Ромни заяви, че е за изтегляне на американските войски от Афганистан до края на 2014, което напълно съответства на плановете на президента и на държавите от НАТО.

Разликата между Обама и Ромни в сферата на външната политика е най-вече в реториката - Ромни иска по-силна Америка, която да има водеща роля в международен план и да насърчава изграждането на стабилни демократични държави в арабския свят. Политиката на Обама пък е ориентирана към международните съюзи. Нацията, над чието изграждане той иска най-вече да се съсредоточи, е неговата собствена.

Всъщност външната политика и политиката за сигурност определено не са от любимите теми на избирателите, за което и двамата кандидати отлично си дават сметка. В проучване, проведено през октомври, 37 процента от американците заявяват, че икономическото положение е най-важният въпрос в страната, 26 процента назовават високата безработица, която за момента възлиза на 7,8 процента. Следват бюджетният дефицит и всеобщото неудовлетворение от правителството. Едва тогава се стига и до външнополитическите теми.

Поради това не е чудно, че по време на дискусията Ромни все се отклоняваше към вътрешнополитическите въпроси - тежката икономическа ситуация, високата безработица, реформата в здравеопазването, състоянието на образованието. Тъй като именно в този план се откроява фундаменталният контраст с президента: докато Ромни би искал ролята на държавата да е по-малка и страната да се изправи отново на крака със съдействието на свободната икономика, планът на Обама предвижда постигането на подем с държавна помощ.

Пари за външнополитически авантюри няма

Населението не е единно по въпроса кой вариант е за предпочитане. И тази нерешителност най-вероятно ще затрудни решаването на икономическите проблеми. И във втория си мандат Обама би бил зависим от доминираната от републиканците Камара на представителите, а Ромни като президент пък най-вероятно би трябвало да се съобразява с мнозинството на демократите в Сената.

Ако сега Ромни обещава да отпусне повече пари на Пентагона и да построи повече кораби, ако обещава водеща роля на Америка в международен план, то съвсем скоро би трябвало да констатира, че средства за това всъщност няма. Новият президент ще трябва да се концентрира най-вече върху справянето с рекордния дефицит, с държавните задължения и безработицата. Външната политика ще остане на по-заден план.

Автор: К. Бергман, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева