До тези изводи стига германската фондация "Конрад Аденауер", която е изследвала поведението на водещите български печатни издания преди парламентарните избори в страната. Ето какво още изтъкват от фондацията:

В България, както и в другите страни от Югоизточна Европа връзката между медиите и управляващите е значително по-силна, отколкото другаде в Европа, показват наблюденията на фондация "Конрад Аденауер". Преди Бойко Борисов да стане премиер медиите си позволяваха дори да му се подиграват. С влизането му във властта обаче те промениха коренно отношението си към него, а откакто Борисов си подаде оставката, те отново го взеха на мушка.

Българските медии не обичат да се конфронтират с управляващите, независимо от коя част на политическия спектър са те. Защо ли? Най-вече заради това, че медиите в България не са отделен независим бранш. Те са по-скоро силно обвързани с други браншове. Обикновено техните собственици не са издатели, както на Запад, а бизнесмени, за които притежаването на медии означава по-високи възможности за влияние и в други области. Това обяснява независимостта на журналистите, а и факта, че доходоносността не винаги е основен принцип в дейността на медиите, четем в анализа на фондацията.

Казано накратко: медийните собственици в България не се разглеждат като защитници и пазители на демократичните ценности, а журналистите не получават необходимата подкрепа от тях - особено по деликатните теми от дневния ред на обществото. Тук трябва да добавим и факта, че някои медии разчитат и на обществени поръчки, например около държавни медийни рекламни кампании, без които не биха оцелели.

Къде е същинският дебат?

Вярно е, че през последните 20 години българските медии претърпяха развитие. Но политическата криза от февруари 2013 показа, че изданията не говорят достатъчно за същинските проблеми: какво искат протестиращите; кои политически сили подкрепят демонстрациите; кой какви цели преследва и т.н.. Медийното отразяване на събитията не даде отговор на тези въпроси. В протестите, породени от високите цени на тока, медиите видяха по-скоро сензация, защото българите рядко излизат на улицата. До истински широк дебат за това какво и как трябва да се промени в политиката на страната така и не се стигна.

В проучването на "Конрад Аденауер" се посочва още, че политическото говорене в българските медии се свежда до обсъждането на отделния политик, докато партиите и сериозните политически теми остават на заден план. В най-тиражните булевардни издания пък изобщо няма място за политика. А заради липсата на достатъчно средства повечето водещи издания нямат възможност да инвестират в сериозен журналистически продукт, да не говорим за разследваща журналистика. На този фон авторите на изследването от германската фондация и българските им партньори от фондация "Медийна демокрация" правят извода, че в България има тенденция към унифициране на медийното отразяване.

Какво ще помогне на печатните издания?

В България се забелязва и още една тенденция, която възпрепятства появата на качествени журналистически продукти: концентрацията на медийната собственост. Факт е, че вместо медиите да стават по-независими се случва тъкмо обратното. В изследването се посочва още, че е в ход процес на обединение между две водещи вестникарски групи, а това може да доведе до възникването на медиен монопол, който ще увеличи допълнително зависимостите между политиката и медиите. Засега обаче липсва достоверна информация за това докъде е стигнал този план. Друг проблем, валиден не само за България, е липсата на каквато и да било прозрачност около собствеността на медиите.

В заключение от "Конрад Аденауер" посочват, че в днешно време особено по-младото поколение в градовете си набавя необходимата информация предимно по интернет, а там по-голямата част от журналистическите продукти са безплатни. Изтъква се също така, че вече и блоговете и социалните мрежи са в състояние да оказват влияние върху отделни политически решения, но въпреки всичко това онлайн-порталите не могат да заменят качествената журналистика в традиционните медии.

Това, което може да помогне на българските печатни медии в тежката конкуренция с онлайн-изданията, е високото качество на журналистическия продукт и тематичното разнообразие, убедени са авторите на изследването на "Конрад Аденауер".

КА, К. Шпар, Е. Лилов/Редактор: М. Илчева