Дяснопопулистки партии, подобни на германската "Алтернатива за Германия", управляват в Полша, Унгария и Гърция. В Полша национално-консервативните популисти имат абсолютно мнозинство в парламента. Същото важи и за Унгария. Безспорен лидер във възходящата скала на популизма обаче е Гърция. Там управлява коалиция, съставена от лявопопулистка и дяснопопулистка партия. В Норвегия и Швейцария, които не членуват в ЕС, популистите също са част от правителствените коалиции.

Въпреки резултатите от провинциалните избори, провели се на 13 март, Германия все още е твърде далеч от участие на дяснопопулистка партия в управлението в Берлин, смята политологът Флориан Хартлиб. Според него обаче, бежанската криза и кризата в еврозоната са задвижили едно определено развитие в Европа. "Липсата на европейска солидарност и ренационализирането на Европа представляват тенденция, която се разширява в много отношения. И това се отнася не само до страните от Средна и Източна Европа, но и например до Великобритания", казва той в разговор с Дойче Веле. Британската партия ЮКИП печели много гласове и на национални избори. Имено тя бе и причината британското правителство да насрочи референдум за излизането на британците от ЕС.

Популисти има почти навсякъде

А каква е ситуацията в останалите страни от ЕС? В други 12 еврочленки има депутати от дяснопопулистки партии в националните парламенти: от "Националния фронт" във Франция, през австрийската "Партия на свободата", та чак до антисемитската "Атака" в България.

В Германия десните популисти засега са представени само на местно ниво. След изборите за Ландтаг в три федерални провинции в неделя, те имат представители в половината от общо 16 федерални провинции. Да не забравяме обаче, че през 2014 година "Алтернатива за Германия" изпрати седем представители в Европейския парламент. Само че след разцеплението в партията, в Европарламента останаха само двама нейни депутати. Дясноекстремистката "Национално-демократическа партия" пък има един депутат в парламента в Страсбург.

"Опитът в Европа показва, че е много, много трудно да се отървем от една такава партия, когато тя веднъж стане част от системата. Дори в Австрия и Холандия тези партии бяха основани наново, след като бяха изчезнали от политическата сцена", казва политологът Флориан Хартлиб. Дълго време Германия беше изключение в това отношение. В началото на 1990-те години "Републиканците" постигнаха известен успех и влязоха в няколко местни парламента, както и в Европейския парламент. И тогава имаше опасения, че в Германия също ще се наложи тенденцията, която вече беше факт в много други европейски страни. Но "Републиканците" изчезнаха бързо от политическата сцена. През 2001 година десният популист Роналд Шил успя да влезе в правителството на Хамбург. И неговата партия обаче се разпадна след огромен скандал.

При "Алтернатива за Германия" нещата биха могли да се развият и по друг начин, смята Флориан Хартлиб. "Партията има принципно добри шансове, защото през следващите години темите евроскептицизъм и миграция ще бъдат важна част от политическия дебат", казва той.

"Алтернатива за Германия" бе основана покрай еврокризата в началото на 2013 от консервативни професори. Сега, по време на миграционната криза, кормилото на партията бе поето от по-радикални националисти. "Бежанската криза промени драматично ситуацията", казва Хартлиб. Според него, "Алтернатива за Германия" сега наваксва това, което други партии в Европа правят отдавна.

Френският пример за подражание

През ноември 2015 австрийският политолог Вернер Бауер анализира партийния ландшафт на Германия. Тогава той констатира, че на национално ниво Германия е относително "имунизирана" срещу десните популисти. А по отношение на местните избори той изтъкна, че те били просто един вид "вентил" за избирателите, които са били разочаровани от утвърдените партии. Дали обаче и в бъдеще разочарованието на германските избиратели ще се усеща най-вече на провинциалните избори?

На националните избори дяснопопулистките партии в Австрия и Франция печелят около 20 процента. И нищо чудно, ако "Алтернатива за Германия" е решила да се съревновават с тях. "В момента австрийската "Партия на свободата" и френският "Национален фронт" са примери за подражание на германската дяснопопулистка партия. И в последно време тя става все по-радикална", казва Флориан Хартлиб.