"Недоверие в България" така е озаглавен краткият и доста точен коментар в германския "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Освен него Ви предлагаме и още коментари от Германия, включително и от представителка на Парламентарната комисия по външната политика в Бундестага.

Във ФАЦ Райнхард Везер пише: „Най-важният резултат от парламентарните избори в България произтича не толкова от поредната липса на ясно мнозинство, колкото от пресищането и недоверието, което гражданите изпитват към политическия персонал. В продължение на години тона задаваха определени политически сили, но днес не се вижда никаква алтернатива. По две причини: поради ниската избирателна активност и поради относителната сила на популистката партия „Има такъв народ“.

За външния наблюдател тази партия е просто една непрозрачна обвивка. Възможно е в нейната вътрешност да цари същата съдържателна пустота, която партията показва с външните си изяви. Възможно е обаче и друго: тя да е проект на онези сенчести сили, които са пуснали корени в толкова много сегменти от политиката и икономиката в България.

Борисов е част от проблемите

Няма никакви убедителни причини да тъгуваме по дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, който сега май наистина окончателно ще си вземе сбогом с властта. От този човек, белязал съществено последните двайсетина години в България, не могат да се очакват решения за проблемите на страната. Тези проблеми в крайна сметка винаги се свеждат до едно: до системната корупция. А Борисов е част от тези проблеми.

И все пак съществува опасността, че през идните месеци и в ЕС, и в България ще се намерят хора, които да въздишат по относителната предвидимост и благонадеждност на този грубоват мъжкар.“

Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

В същия вестник добрият познавач на България Михаел Мартенс озаглавява статията си "Есента на бодигарда" и между другото пише: „Разбираемо е нежеланието да се управлява с ГЕРБ и със социалистите, защото все повече избиратели, особено по-младите, смятат тези две партии за синоним на корупцията и архаичността. А в бъдещия парламент ще бъдат представени единствено две по-малки реформаторски партии, с които Трифонов засега не изключва коалиция. Но дори трите да се съберат, пак няма да имат парламентарно мнозинство. Не е ясно и друго: дали малцинственото правителство изобщо може да бъде решение. Защото председателката на социалистите Корнелия Нинова даде ясно да се разбере, че нейната подкрепа ще си има цена.“

Хората са изгубили вяра, че могат да променят нещо

Друг добър познавач на България, професор Улф Брунбауер, също коментира резултата от изборите на сайта „Служба за новини и информация от науката“: „Въпреки пределната политическа поляризация и въпреки безспорната необходимост от промени в България, избирателната активност достигна едва 40%. Три десетилетия след демократизирането на страната много хора сякаш са изгубили вярата, че с гласа си могат да променят нещо. И кой ли може да им върже кусур, след като партиите дори не успяват да съставят правителство? Във всеки случай съществува голямата опасност София и занапред да остане в плен на плетеницата от антиполитика, корупция и железобетонни блокади. А това само ще увеличи разочарованието и умората от демокрацията.“

Ето накрая и мнението на една известна политичка: Рената Алт е от либералната СвДП, член на Парламентарната комисия по външна политика и докладчик във фракцията си за Централна, Източна и Югоизточна Европа. Коментарът на Ренате Алт може да се прочете и като предпазлива препоръка към ИТН, идваща от германската политика и от европейските либерали.

Трифонов не бива да се отказва от подкрепата на другите партии

Тя пише: „Критичната към системата партия на шоумена Слави Трифонов ИТН води пред ГЕРБ и е на една ръка разстояние от сформиране на правителство. Шансовете за малцинствено правителство на една антикорупционна коалиция с „Демократична България“ и по-малката „Изправи се! Мутри, вън!“ изглеждат добри, но за Трифонов това означава и сътрудничество с други партии, на които той всъщност беше обърнал гръб. Ако Трифонов иска да наложи представите си за демокрацията в страната и да стартира промени в избирателната система, той не бива да се отказва и от подкрепата на други партии.“