Коментар от Полина Паунова:

Народното събрание отхвърли проекта на ГЕРБ за гласуване тип “Слави Трифонов” - мажоритарен вот, ама по български: в два тура, с абсолютно мнозинство. И добре, че парламентът постъпи така (без значение какви са били подбудите на партиите), защото след като сега наричаме „стабилност” липсата на каквото и да е движение в държавата, тоталното бетониране на две или три партии щеше да бъде обяснено като предвидимост, сигурност и прочие. А нямаше да бъде нищо по-различно от корупционен консенсус на властта, незастрашен от никаква конкуренция.

Въпросният ход на парламента бе посрещнат от шоумена Слави Трифонов с многозначително рецитиране на поговорките “Каквото повикало, такова се обадило” и “На зла круша - зъл прът”. А извън народните мъдрости водещият предупреди политиците, че ще има възмездие, понеже „суспендирали конституцията”.

По въпроса дали шоумените познават законодателството (не дали го поназнайват или дали са чували разни думички, а дали го познават) не е нужно дори да се разсъждава - при положение, че референдумът не е задължителен заради липсващи гласове. Няма смисъл също така да се прави просторен анализ на писмото, с което Слави Трифонов отговори на решението на парламента. Нито пък е важно дали от глупост или поради някаква по-дълбока причина, седмица след като уж приключиха темата за референдума, от ГЕРБ изведнъж обявиха, че обмислят ново допитване със сходни въпроси.

Трифонов не е първият

На дневен ред отново излиза старият въпрос: ще прави ли Слави Трифонов партия? По всичко изглежда, че това ще се случи. Вече има организирана група граждани, която зове Трифонов да ги поведе. Регистрирали са интернет страница, където са сложили герба и са цитирали Левски. Обявили са водещия за достоен лидер, който може да ги предвожда в битката им срещу нечестивите политици. Организират се събития, срещи и концерти. На тях Трифонов твърди, че първо сме българи и чак след това всичко останало. Разказват се истории за борбения ни дух, пеят се песни. Очевидно обстановката трябва да изглежда революционна.

Тя обаче не е такава. Подобни опити е имало и преди, а последният бе актуален до съвсем скоро. Впрочем, неговата политическа агония продължава и до днес с прессъобщения за дейностите на евродепутата Бареков. И тъй като началото на проекта му не беше чак толкова отдавна, споменът за народняшките възгласи и за обещанията за справедливост е все още съвсем пресен. Но както знаем, нито Николай Бареков, нито Яне Янев преди него не възцариха справедливост. Нещо повече: по един или друг начин и двамата се поставиха в услуга на Борисов, укрепвайки го като управник на държавата. Макар че в началото заявките им бяха съвсем други.

Целта

Подобни проекти винаги са имали една-единствена цел (извън брокерстването в парламента) - отпушване на напрежението и създаване на усещане за опозиционност сред избирателите, които по една или друга причина не са „обрани” от лявата опозиция (доколкото БСП може да бъде опозиция).

По правило подобни проекти си избират гръмки каузи. Сега е политическата система, преди беше уволнението на Борисов и производни. В крайна сметка обаче призивите се оказват без значение, защото зад тях няма идеология, нито пък някаква политическа плътност. А и не е необходима, тъй като в България тя си остава неразбрана и неоценена, избягват я не само партиите-еднодневки, но и така наречените системни субекти.

И все пак: възможно ли е Слави Трифонов да оглави проект, с който уж да се опълчи срещу системата? Да, възможно е да направи партия. Напълно невъзможно е обаче да се опълчи срещу системата. Тъй като самият старт на начинанието (референдумът) не е нищо повече от упражнение, укрепващо властта.

Мажоритарната болест

Укрепващо е и това явление: сантиментално-революционният концерт “Има такъв народ”. Това е същият народ, който отказва да вникне в същинските проблеми на държавата, но пък лесно се увлича по палиативи. А такива палиативи са били например магистралите, после домашната ракия (няма как да бъде забравена каузата на Яне Янев) и накрая мажоритарните избори.

Всъщност, с посланието си “гласуване за личности” Слави Трифонов не буди народа, за да го поведе, както наскоро прочетох някъде. Точно обратното дори: той продължава да го успива, както правят всички обругавани от него политици. Тъй като в последните 7-8 години в България се говори и гласува единствено и само за личности. Идеите и политиките отдавна отстъпиха място на махленските свади, споровете не се водят по принципни въпроси за пътя на държавата, а са все на ниво кой за какво е виновен. Думата „реформа” стана нарицателно за нищонеправене, а функционирането на властта е сведено до най-битово равнище. Партиите са лидерски, корупционните скандали в повечето случаи се свързват с една-две фигури, а липсата на справедливост отново си има конкретно име. Тоест, всичко е съвсем мажоритарно.

И да - „има такъв народ”, който отказва да осъзнае, че проблемът е именно в личностите, за които отчаяно се вкопчва всеки път, без да изисква от тях конкретни политики в болните сфери на правосъдието, здравеопазването, образованието.

Докато има такъв народ, ще съществуват и Слави Трифонов, и Бойко Борисов, и Николай Бареков, и Корнелия Нинова, и Делян Пеевски. Защото този народ, издигащ гордо искания, които дълбоко не осъзнава, всъщност задълбочава перманентната криза, в която се намира. И докато “има такъв народ”, който се вълнува само от въпроса кой ще го вади от кризите му, а не как да се случи това изваждане, голямата криза ще продължи. Тази криза се нарича политически колапс. И не се лекува с личности, производни на този колапс. Лекува се с принципи, следвани от личности.