Президентите на Турция и на Азербайджан бяха един до друг на трибуната, пред която премина военният парад в Баку. Малко преди това Ердоган говори за "епичната битка" за Нагорни Карабах, в която той очевидно се смята за победител заедно с Азербайджан. Точно в това се състои и победата на Ердоган: той се бореше за влияние в Кавказ, а Илхам Алиев - за територии, заключава в своя коментар "ЗюддойчеЦайтунг". На победния парад можеха да се видят военни трофеи - разрушени арменски танкове и изгорели гранатомети, а една от кулминациите бе демонстрацията на един вид стена от регистрационните номера на разрушените вражески военни автомобили, над които с големи черни букви бе изписано "Карабах е азербайджански".

В Кремъл вероятно никак не са останали доволни от тези кадри, тъй като в Баку не само Армения, която е руски съюзник, бе представена като победена, а и бе демонстрирана плячката във вид на руска военна техника.

Примирието за Нагорни Карабах обаче не е "славната победа", която бе отпразнувана в Баку от президентите на Азербайджан и Турция. Тази победа бе осуетена от Москва, коментира "Зюддойче Цайтунг" и добавя два важни детайла: примирието в региона се контролира от 2000 руски войници, а не от турски войски, макар Ердоган и Алиев много да настояваха за това. И второ: за сключването на примирието бе нужен подписът на Путин, а не този на Ердоган.

Все пак и Армения не е безгрешна във връзка с конфликта около Нагорни Карабах, коментира Райнхард Везер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Прокуждането на стотици хиляди азербайджанци по време на първата война за региона в началото на 90-те години беше престъпление. С трайния си отказ да даде на прокудените истинска надежда за завръщане по родните им места, Армения допринесе за военната ескалация, от която сега излезе победена.

Но с оглед на сегашната демонстрация от страна на азербайджанския режим, Ереван се нуждае от международна подкрепа. В противен случай изгледите за траен мир в Южен Кавказ ще се окажат още по-малки, отколкото са.

Думите на азербайджанския диктатор Илхам Алиев, който по време на победния парад в Баку каза, че арменската столица Ереван е "наша историческа земя", могат в най-добрия случай да се тълкуват като израз на грандомания. Останалата част от света обаче не бива да се осланя на това - особено с оглед на военното надмощие на Азербайджан. А и поради факта, че най-близкият съюзник на Алиев - турският президент Ердоган - оповести по време на същия военен парад, че битката още не е завършила. И не само това - той нарече герой един от основните виновници за геноцида над арменците, извършен през 1915-а година. Фактът, че Ердоган си позволява да говори по този начин, би трябвало да бъде отчетен от ЕС, когато взима решения относно турско-кипърския конфликт, заключава Райнхард Везер.