Два месеца преди президентските и местни избори, българите навлизат в есенния политически сезон с впечатляващи събития. В неделния /и като правило най-беден на новини!/ 4 септември, управляващите от ГЕРБ ще разсекретят публично своята най-старателно и стратегически охранявана от половин година тайна - кандидат-президентския си тандем, който - според повечето медии, социолози и PR-експерти - с летящ старт ще поведе колоната от задъханите близо 30 претенденти за поста на „Дондуков” 2. 

Ако се съди по възторжените прогнози на най-авторитетни /съответно най-високо хонорувани/ лидери и оформители на общественото мнение, предстоящата изборна победа на Гражданите за европейско развитие на България  ще бъде толкова категорична и безапелационна, че поставя под въпрос въобще смисъла от харченето на средства за едни съвършено ясни и с предизвестен успех избори.  

За пълна изборна победа!

Нещо повече: уверени напълно в единодушната подкрепа на избирателите през октомври, управляващите обявиха в парламента, че целите им прехвърлят вече успешния първи мандат и те се насочват към ново продължение на своята власт след 2013 година. От своя страна вицепремиерът вътрешен министър Цветан Цветанов, който е и председател на предизборния щаб на ГЕРБ, наскоро произнесе заклинателното: „Имаме президентска двойка!”, което удивително напомня на радостното за католическия свят съобщение при избора на нов свети отец „Habemus papam!”.

Във всички случаи, ако в неделния 4 септември все пак предстои някаква изненада, тя не може да бъде в някакви съмнения в сигурния успех, а единствено в потвърждението или не на реещите се вече в обществената синева имена на бъдещата президентска двойка. Което по-възрастните българи са преживявали многократно в годините на развития социализъм.

Приемственост и слава

Другата знаменателна дата е 7 септември. На този ден точно преди век в някогашното селце Правец, днес знаков и  процъфтяващ капиталистически град от затворен тип, България е била ощастливена с рождението на своя несменяем в продължение на 33 години партиен и държавен ръководител, виден деец на международното комунистическо движение и „човек от народа” Тодор Живков. На тържественото честване по този повод, както се разбра, е поканен и българският премиер Бойко Борисов, който е имал честта не само да охранява и масажира по ушите бащицата на българската нация, нарекла го още с ласкавото „Тато”, но и да се учи от неговия огромен и безценен партиен и политически опит.

Неслучайно 21 години след свалянето на Тато от власт, току-що поелият тогава в ръцете си властта сегашен премиер по своему изрази публично почитта си към делото му с думите : “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство!" Дали идната сряда г-н Борисов ще присъства лично на откриването на втория паметник на Живков в Правец едва ли е толкова съществено, но отсега се знае, че голямото събитие ще бъде отбелязано подобаващо с тържествен концерт, в който ще участва представителния ансамбъл на Българската армия!

Триумф на победилия социализъм

След всички тези емоции българинът съвсем естествено ще навлезе и в третата съдбовна дата - девети септември 1944, която след шумна анкета по държавните медии беше определена като „най-значимото събитие за страната през 20-ти век”. Очакванията са, че на този светъл празник, който някои се осмеляват да наричат „комунистически преврат”, с нова сила ще бъде защитено правото на съществуване на най-високия паметник в София - този на Съветската армия, както и да бъде поставен ребром въпросът за обещаното от премиера Борисов връщане на т.нар. Чиния на връх Бузлуджа, в която комунистите ударно „вградиха” през 80-те години близо 50 милиона долара, събрани от мизерните заплати на социалистическите труженици.

Със сигурност активистите с червени знамена ще продължат да правят аналогии между предизборния лозунг на управляващата ГЕРБ „Ние градим” и крилатия комунистически „Строим за родината!”, а някои от тях, вече поогладнели храненици на тоталитарния режим, вероятно традиционно ще подрънкат с черпаци върху празни тенджери. Така беше в първите години на прехода и така, вероятно, ще продължава да бъде още много време.

Както, впрочем, се пееше в един от незабравимите комунистически тв-сериали: „...и така, до края на света!”.

 

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев