Времето, в което в Молдова се чувствахме относително сигурни, заради героичната съпротива на Украйна срещу агресията на Путин, включително и заради големия военен успех - потапянето на флагмана на руския Черноморски флот - “Москва”, отмина. Случващото се в сепаратисткия регион на Приднестровието не вещае нищо добро.

В понеделник, 25 април - втория ден от православния Великден, сградата на тайните служби (КГБ) в Тираспол, столицата на сепаратисткия регион, беше атакувана с гранатомети. Нямаше пострадали, защото там е нямало никого по това време. На следващия ден в Приднестровието имаше нови инциденти: разрушени бяха две телекомуникационни антени в района на Григориопол. Последваха и експлозии в Паркани, град на 13 км от границата с Украйна, и на летище в Тираспол. Не може да бъде изключено, че това ще се случи отново.

Руско присъствие в Приднестровието

Най-лошият вариант би бил например саботаж във военния склад в Кобасна, който е под контрола на незаконно разположените в района руски войски. Там се съхраняват около 20 000 тона съветски боеприпаси, които са били изтеглени от бившите комунистически страни от Централна и Източна Европа в началото на 1990-те години. Нито властите в молдовската столица Кишинев, нито чуждестранни експерти имат достъп до това хранилище. Няма информация за състоянието на боеприпасите.

Кишинев многократно призовава Москва да прехвърли оръжията от Кобасна в Русия, но отговор няма. Същото важи и за искането за изтегляне на около 2000 руски войници от Приднестровието. ОССЕ, в която Русия има силно влияние, се оказа напълно неефективна, подкрепяйки руските интереси, а не легитимното искане на Молдова да премахне този източник на несигурност, надвиснал над главите ни като Дамоклев меч.

Фалшиви новини и ескалация

Първият ясен знак, че Русия се е "насочила" към Молдова след войната в Украйна, бяха изявленията на руския генерал Рустам Минекаев, заместник-командир на руския централен военен окръг. Той открито коментира предстояща "втора фаза на специалната операция", състояща се в поемане на контрола над югозападното черноморско крайбрежие на Украйна, както и в създаване на сухопътен коридор към Приднестровието, където по думите му "има случаи на нарушаване на правата на етническите руснаци". Нагла лъжа. Регионът е изцяло контролиран от Москва - кой тогава нарушава правата на рускоговорящите?

Заплашвани и тероризирани са не рускоезичните, а румъноезичните жители и техните институции, включително училищата под контрола на Министерството на образованието в Кишинев. Тормозът е над молдовските селяни, които от около 30 години са подложени на терор от сепаратистките милиции. Но кога руснаците са се интересували от истината?

Виктор Водолацки, първи заместник-председател на руската парламентарна комисия по въпросите на Общността на независимите държави (ОНД), евразийската интеграция и отношенията със сънародниците, отиде още по-далеч в обвиненията. “Нацизмът" на управляващите в Кишинев, който бил подкрепян от "техните румънски покровители", трябвало да бъде "изкоренен" по аналогия със сценария, прилаган в Украйна.

Символи на омразата и войната

Миналата седмица говорителката на руското външно министерство Мария Захарова и руският депутат Алексей Пушков разкритикуваха молдовската президентка Мая Санду за това, че се е осмелила да забрани руските символи на омразата и войната: така наречената Георгиевска лента и буквите "Z" и "V". Този закон беше приет от проевропейското парламентарно мнозинство в Молдова.

Проруската опозиция - партията на комунистите и социалистите, водена от бившите президенти Владимир Воронин и Игор Додон, както и партията на беглеца Илан Шор ("архитект" на банковата измама от 2014 г., при която изчезнаха един милиард евро) - протестираха срещу това и заплашиха да се явят на парада на 9 май, "Деня на победата", със знака на Путин на гърдите, въпреки че глобата за подобен акт е почти 500 евро. Крадците, бандитите, престъпниците в Молдова, със или без "бели якички", винаги са били агенти на Русия, борещи се за влияние в бившето съветско пространство.

Сценарий като този в Източна Украйна

Службата за политика на реинтеграция (структурата на молдовското правителство за Приднестровието) даде да се разбере, че обстрелът на сградата на КГБ в Тираспол в понеделник е бил само претекст за ескалиране на ситуацията в региона. След войнствените изказвания на руските политици за "коридор" към Приднестровието руският посланик в Кишинев Олег Васнецов беше извикан в молдовското външно министерство. Малко след това руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко изпрати успокоително послание: "Русия не вижда опасност за своите граждани в Приднестровието и остава ангажирана с мирното разрешаване на приднестровския въпрос, като зачита суверенитета и целостта на Република Молдова."

Свидетели сме на една игра на котка и мишка. Проучване на способността на властите в Кишинев да реагират на евентуални руски действия в региона.

Република Молдова е неутрална в настоящия конфликт призова всички държави, включително Руската федерация, да зачитат този статут. Но Русия в никакъв случай няма да се спре заради неутралитета на Молдова и може по всяко време да признае независимостта на сепаратисткия регион на левия бряг на Днестър. Това, което може да последва, е военна намеса за "защита на гражданите" - по сценария, който беше приложен в самопровъзгласилите се Луганска и Донецка републики в Източна Украйна през тази година или в Грузия през август 2008 г., след като Москва призна независимостта на Южна Осетия. Тогава единствено масираната дипломатическа намеса на западните държави успя да спре руските танкове на няколко километра от грузинската столица Тбилиси.

Неутралитетът не попречи на проевропейското правителство в Кишинев да осъди категорично руската агресия срещу Украйна и да подкрепи Киев, доколкото е възможно. Сега обаче трябва спешно да се намерят решения, за да не бъде въвлечена и Молдова във войната.