Следващите 12 месеца ще са критични за световната икономика. Това е мнението на повечето икономисти и финансови експерти в САЩ, включително от МВФ. Те изтъкват, че световното икономическо възстановяване остава колебливо, поради което се нуждае от укрепване - а това не може да стане без участието на банките и финансовия сектор. Но светът на финансите е измъчван от несигурност, застинал в очакване на реформи и въвеждането на нови, по-строги правила за банките.

Под дулото на финансовия пистолет

Те ще трябва да се съобразяват с нови изисквания за повече резервен капитал и буфери на ликвидност, както и за избягване на рискови методи и практики, каквито бяха в основата на световната финансова криза. И докато специалисти и политици са единодушни, че световна реформа на финансовия сектор е абсолютно необходима, мненията за последиците от тази реформа са силно поляризирани.

Водещи американски икономисти коментират обстойно проекта за реформа, който ще бъде представен по време на започващата днес в Канада среща на върха на Г-20. Те посочват, че реформата трябва да е достатъчно дълбока, за да предотврати финансови кризи в бъдеще. Но тя трябва да бъде и изключително точно балансирана, за да не вкара икономиката в състояние на дълбока и продължителна рецесия.

Според специалистите новите финансови правила може да потиснат икономическия растеж в САЩ, Япония и еврозоната до 2015 година и да попречат на създаването на близо 10 милиона нови работни места. Особено тежък може да бъде ефектът върху европейските бизнеси, които са много по-зависими от банково кредитиране в сравнение с американските. В еврозоната банковите реформи може да попречат на създаването на 5 милиона работни места.

Последиците от такъв сценарий ще са особено драстични за Източна Европа, предупреждават експертите. Икономиките на източноевропейските държави зависят силно от постъпленията на чужд капитал. Заради кризата обаче тези потоци намаляха рязко. Ако бъдат осъществени новите изисквания за резервен капитал и ликвидност на банките, това неминуемо ще означава още по-голямо намаляване на финансирането в региона, предричат икономистите.

Има само един възможен край и той не е щастлив

11 западноевропейски банки контролират 133 банки в Централна и Източна Европа, или над 50 процента от банковия сектор в региона. Всички трудности, с които се сблъскат западните банки, ще имат последици и в Източна Европа.

Всички тези потенциални проблеми карат много специалисти да мислят, че цената на създаването на по-малко рисков банков сектор може да се окаже твърде висока. Но икономисти, които са начело на борбата с кризата, като директора на МВФ Доминик Строс-Кан предупреждават, че истинската опасност произлиза от вероятността финансовият сектор да се завърне към предишните си методи и практики вместо да се реформира.

Ако финансовата реформа не се състои, казва бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън, „ние подготвяме почвата за нов икономически бум, разчитащ единствено на нови прекомерни и безотговорни рискове в сърцето на световната финансова система. А това може да свърши само по-един начин: лошо.”