„Комунистите ли? Продължавам да им се „възхищавам”! Най-удивителното е, че тези хора, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, се почувстваха като риби във вода именно в условията на тази икономическа система. В Чехия, България, Румъния, балтийските държави те натрупаха огромни богатства. Агентите на бившите тайни служби, които притежаваха необходимата информация, и функционерите от върховете на партийната йерархия изведнъж станаха най-успешните капиталисти, станаха милионери и дори милиардери!“. Тези думи на Карел Шварценберг, бивш външен министър на Чехия, прозвучаха в рамките на форум, на който бе разгледан въпросът за наследството на тоталитаризма и проблемите на обществото след края на комунизма. В дискусията, организирана в София със съдействието на германската фондация „Конрад Аденауер“, участваха български политици и изследователи, както и известни общественици от Чехия и Германия.

"Не сме си свършили работата"

Филип Димитров, министър-председател на България в периода 1991-1992 година, смята, че най-тежката вреда от тоталитаризма е нагласата на българите към обществените процеси. „Не е добре ние, българите, да се отдаваме на толкова характерното за нас самосъжаление. Да, имаме много проблеми, но те могат да бъдат решени. И затова не бива само да говорим колко по-зле се е справила България след края на комунизма в сравнение с Полша или Чехия, например. Всички държави, които след промените станаха част от ЕС, извършиха колосален скок напред - това е безспорно“, казва Филип Димитров и добавя: „Забравихме за онова, което беше наистина преодоляно. Забравихме как пред всички се откриха възможности, които днес изглеждат естествени и неотменими, докато в миналото бяха само обект на фантазии и мечти. А че днешното поколение знае твърде малко за тези години, означава само едно: че не сме си свършили работата да разкажем на младите истината за миналото”, посочва Филип Димитров.

Германия и нейните две тоталитарни държави

Директорът на Гьоте-институт в София Енцио Ветцел, който е отскоро в България, е впечатлен от решимостта на българите да отворят докрай архивите - не само на комунистическите тайни служби, но и тези в паметта на хората, където са запазени техните спомени за тоталитарното минало. На въпрос на ДВ защо тъкмо районите на някогашната ГДР сега се превърнаха в „родина” на антиислямски протестни движения, каквото е „Пегида”, Енцио Ветцел отговаря така: „Мисля, че това явление е резултат от липсата на ясна представа за онова, което се е случвало в миналото. Нека не забравяме, че в своята история Германия е имала две тоталитарни държави - едната беше на националсоциалистите, а другата - на комунистите. Парадоксалното е, че в онези източногермански райони, където движеното „Пегида” е най-активно, живеят по-малко от 1 процент мюсюлмани. И въпреки това хората там се страхуват от чуждото присъствие - факт, който вероятно се дължи на липсата на диалог между отделните обществени групи там“.

Енцио Ветцел цитира думите на Карел Шварценберг от дискусията, че „не е достатъчно историята да бъде преподавана в училищата, тъй като самите учители са в повечето случаи свързани с миналото“. Според Ветцел, днес е важно как се разглежда това минало и дали начинът, по който то се представя на младите, наистина им дава възможност да научат какво се е случвало навремето.

"Вината е наша"

Соломон Паси, бивш външен министър и основател на Атлантическия клуб в България, смята, че най-тежкото наследство на тоталитаризма е липсата на инициатива. „Европа може да прави много повече, отколкото сега, ако се промени съотношението между думи и дела. Старият континент може да направи чудеса за демократизацията на Изтока и Юга, той може да се превърне в износител на демокрация за държави като Северна Корея, Куба и пр. На този етап обаче Европа се занимава повече с износа на капитали, отколкото с износа на демокрация“, коментира Паси и допълва: „Всяко едно поколение се интересува от това, което се предлага на неговото внимание. Ако сегашните млади хора не се интересуват от своята близка история, то вината за това е наша - защото не сме направили фактите, изводите и поуките от това време актуални и днес“.

"Да си комунист е въпрос на характер"

Карел Шварценберг обича да цитира думите на своя баща Карел VI Шварценберг, казани в началото на 50-те години, че „да си комунист е не толкова въпрос на убеждение, колкото въпрос на характер“. Според Шварценберг, най-тежкото наследство на тоталитаризма е „неуважението на хората към върховенството на закона“. Запитан дали в Чехия, която първа въведе лустрацията, тази мярка все още функционира, някогашният съветник на Вацлав Хавел отговаря многозначително: „Това е една дълга и тъжна история. Да, лустрация при нас действително имаше. Но днес тя вече не работи“.