Най-драматична е ситуацията в музеите, защото отразява един по-траен процес на отлив на посетители - с повече от 500 хиляди души за 5 години. През 2008 г. в музеите са влезли общо 4 милиона 631 хиляди души, докато през 2012 броят на посетителите вече е бил 4 милиона 106 хиляди души. През последната изследвана година отливът е бил в размер на 105 хиляди посещения.

Охладняването е факт

Този отлив очевидно не се дължи непременно на високата цена на билетите на фона на обедняването, защото в редица музеи има дни за свободен вход. НСИ обаче посочва, че само една пета от посещенията са били извършени точно в тези дни. Причината хората да охладняват трайно към ходенето на изложби би следвало да се търси и на друго място.

Истинският интерес към музеите в България беше демонстриран миналата година не от страна на посетителите, а от страна на политическите наблюдатели, и то заради усилията, които положи в това отношение предишното правителство. На фона на противоречивите оценки за тези начинания, Министерството на културата лансира създаването на така наречения „Български Лувър“ и откри оспорвания Музей на социалистическото изкуство.

Така и не стана известно на базата на какви изследвания и на каква стратегия са предприети тези мащабни начинания. Популяризирано беше само личното виждане на министъра на ГЕРБ за това как трябва да се развива културата.

Сходни процеси протичат и в киното и театъра. Там също се усеща отлив на публика, настъпващ на фона на по-голямо предлагане, макар и да не става дума за дългогодишен процес, нито пък за загуби на публика в стотици хиляди души. Театралните представления например са се увеличили с 3,1 на сто спрямо 2011 г., а посещенията на театрите са намалели с 0,4 на сто /7,7 хиляди души в абсолютни числа/.

Кината пък са осигурили с близо 5 на сто по-малко прожекции, но посещенията са спаднали с 8,4 на сто. Приходите от билети, които през 2012 г. са били 3,3 милиона лева, са с 4 на сто по-малко от приходите за предходната година.

Културна статистика и статистическа култура

Много други данни не могат да се представят, защото статистиката поднася твърде малко съотносими един с друг факти. В нея например се казва, че драматичните театри са предложили със 7 процента повече представления в сравнение с 2011 г., но не се посочва дали публиката на тези представления е нараснала или намаляла.

За кинопроизводството пък се посочва, че през 2012 година в България са създадени общо 111 филма, което представлява увеличение спрямо 2011 г. с внушителните 22 на сто, но няма информация за това каква е била публиката им.

По отношение на музеите става ясно, че те се посещават от все по-малко чужденци, но не е посочено как е установен произходът на посетителите. Цените на билетите в кината са описани най-подробно, но данни за цените на билетите в театрите и музеите липсват изобщо. Липсват данни и за това каква площ заемат музеите, какъв е видът собственост върху културните институции и дали той се отразява на посещаемостта.

Иначе казано - поредната статистика в поредната сфера, която предоставя уникални, но недовършени данни, чиято половина е подредена, а другата половина пребивава в необяснимо хаотичен вид. Както казваха в Европейската комисия по адрес на статистиката в съдебната власт, България се нуждае от повишаване на културата в самата статистика, а не само в онова, което тя измерва.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова