В коя реалност ще управлява победителят на утрешните избори? По нищо не личи, че именно в нашата. Според новините от изтеклите дни страната живее със следните убеждения - че всяко работно място може да се взриви от лошо управление и липса на контрол; че всеки есенен дъжд може да остави хората без дом; че държавата може да превърне всяка частна банка в инструмент за присвояване на данъци; че Здравната каса няма пари, а в болниците нямат лекарства.

Обещания и действителност

Това са въпросите, които вълнуват мнозинството българи, и те са тези, които не могат да чакат. Нито един от тези проблеми обаче не фигурира в програмите на трите водещи политически сили. А ако фигурира, то е под формата на обещания от дългосрочен характер. Докато страната е в състояние на повсеместна неотложност на мерките за взимане. Ако в една болница няма бинтове и спринцовки, този проблем няма как да се реши с писане на десетгодишна стратегия за развитието на здравеопазването. И ако днес в Горни Лом умират хора, защото години наред не е бил упражняван контрол над безопасността на работа в завода за боеприпаси, това няма как да се поправи с обещания за изграждане на стабилна България.

Ден преди изборите ние знаем много повече за това дали трите водещи политически сили искат да управляват в коалиция с някого, отколкото какво биха направили в първия си работен ден на мениджъри на държавата. Ще направят ли списък на опасните язовири и на незаконните постройки по защитени места? Ще следят ли ежедневно дали виновниците за неупражнения контрол в Горни Лом са се запътили към затвора? Ще се осмелят ли да извикат следователи от чужбина, знаейки какъв ще е изводът им: че фалитът на КТБ е политически организиран, а не финансово предопределен? Ще заявят ли, че престъпно оскъдните пари за здравеопазване ще бъдат увеличени и то не за да заминат в ръцете на поредното копие на КТБ?

Впрочем, това не са само въпроси, вълнуващи хората, но и въпроси, които ще завалят още в неделя вечерта както от българските журналисти, така и от представителите на Европейския съюз. Именно на тях ще трябва да отговаря евентуалният победител на изборите. А не на въпроси, които търпят казионния отговор за предстоящо създаване на работна група, която да направи анализ и да предложи стратегия, която да бъде обсъдена впоследствие.

Общият дефицит на конкретност

Да не говорим за външната политика и енергийния избор - други належащи въпроси, за които предизборните програми не предлагат нищо конкретно. Репутацията на България в света зависи в огромна степен от позицията ѝ към Русия в украинската война - почти толкова, колкото и отоплението на българските домове зависи от внезапните прищявки на Кремъл. Но това е тема, неотразена в програмите на трите най-популярни партии. Ако не броим, разбира се, уверенията на едни за необратимата евроатлантическа ориентация и уверенията на други за достойното място на страната на международната арена.

В енергийната политика пък се забелязва нов маскировъчен термин: "енергийна бедност". С него една от партиите замества нормалния израз "хора, които нямат пари за нищо, а камо ли за парно" и обещава да им намери пари /за "енергия", а не по принцип/. Т.е. обещава хем да остави парното скъпо и хората бедни, хем да отпуска на парното пари от държавата, вместо да осигури на хората условия за достойно заплатена работа. Но колкото и несъстоятелно да е това обсъждане на "енергийната бедност", то е сред единиците конкретни твърдения на водещите партии, които засягат реални проблеми на ежедневието.

На фона на толкова много липси, иска ли питане, че програмите на водещите партии изобщо не засягат интеграцията на бежанци от Азия и Африка. Нито пък друг въпрос, който вълнува демократичния свят: войната с терористите от така наречената "Ислямска държава". Нито пък всичко останало, което вълнува обединена Европа - енергийната независимост, темповете на обедняването, неовладяемата безработица, остаряването на континента.

Програмите, естествено, не са единственото място, на което могат да се разберат намеренията на дадена партия. Извън тях кандидатите се срещат с избиратели, отговарят на журналистически въпроси, спорят със свои опоненти, реагират на драматични новини. В изтеклата кампания обаче няма усещане, че казионните текстове на програмите са били обогатени с нещо конкретно, конструктивно и реализуемо. Напротив, впечатлението е следното: че и трите водещи сили настояват да бъдат избрани защото са извън реалността на избирателя, а не обратното.