1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

След Кадафи - и Асад?

АГ, ФАЦ, КДФ, С. Гяуров, Б. Рачева23 август 2011

Без военната намеса на Запада, Кадафи щеше все още да държи юздите. Демонстрантите в Сирия нямат такива могъщи съюзници. И все пак Асад изпада в растяща изолация и дните му, по всичко личи, са вече са преброени.

Асад губи игратаСнимка: picture-alliance/dpa

Клаус-Дитер Франкенбергер анализира на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг":

Не само Америка и Европа искат оттеглянето на сирийския дитатор. Саудитска Арабия - всичко друго, но не и пример за демокрация и гражданско участие -също осъжда действията на сирийския режим. Управниците в Риад едва ли са се загрижили за демонстрантите. Това, което ги накара да се задействат, са хегемониалните претенции на Иран в региона и открилата се сега възможност за отслабване на иранско-сирийската ос.

Пространството се стесняваСнимка: dapd

Геополитическият ефект

Сега, когато удари часът на Кадафи, около Асад става още по-самотно. Затова сирийските демонстранти, които и досега не се уплашиха, ще станат още по-активни. Асад няма бъдеще. Не се знае само колко бързо ще се разпадне апаратът му и колко дълго ще успее той да се задържи.

И какво ще стане след това. Неизбежно възниква въпросът за геополитическите последствия - вж. Иран - и въздействието върху регионалната стабилност. Отслабването на Асад накара вече радикалните палестинци да се замислят къде да насочат лоялността си - може би занапред не към Сирия, а по-скоро към Египет. Още повече, че след свалянето на Мубарак антиизраелските настроения там се усилват и за мнозина студеният мир с Израел не струва (вече) нищо. Това е причината, поради която в Израел продължават да оплакват Мубарак и следят със загриженост промените в арабския свят. Автократи като Мубарак се интересуваха от властта си, гарантираха стабилността и се погаждаха с Израел.

Израел натясно

Кой плаче за Мубарак?Снимка: picture alliance/dpa

Тази конфигурация не съществува повече или няма да бъде така силно изразена, дори ако приемем, че египетските генерали, които поддържат все така тесни отношения с Америка, не желаят открита конфронтация с Израел. Затова е нежелателно ситуацията на Синайския полуостров да се изостри и да възникне вакуум, от който биха могли да се възползват ислямските терористи. Последният граничен инцидент показва колко бързо може да ескалира политическата възбуда в Кайро. Мюсюлманското братство само това и чака.

В известен смисъл за Израел положението става още по-трудно. Би било опасно да се открива нов фронт отвъд правото на самоотбрана. Сега е време за благоразумна предпазливост - и за смели жестове.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ