1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

След коронавирус: Какво е най-важно за България сега

7 май 2020

След тежката карантина, наложена на икономиката, е ясно, че трябват спешни мерки. Какво е най-важното сега - от българска гледна точка, а и за Европа? Анализ на Даниел Смилов.

Снимка: picture-alliance/chromorange

Ковид-19 успя да “затвори” света за повече от месец. Сега държавите опитват полека да излязат от карантината, но за всички е ясно, че икономическите поражения ще са огромни. Говори се за свиване на БВП на ключови икономики с около 10% и дори повече. Всички тези прогнози са все още неясни, но едно е сигурно - ще има сериозен срив, който ще отвори големи дефицити в публичните бюджети навсякъде по света.

За да се справят с дефицитите и рецесията, федералните власти в САЩ вече обявиха програми за поемане на нов публичен дълг в размер на над 2 трилиона долара. Европейският съюз следва подобен модел, но със следното усложнение - предстои да се реши какъв ще е балансът между публичен дълг, поет от правителствата на държавите- членки, и дълг, зад който стоят институции на ЕС. Този баланс може да реши и бъдещето на Европа. Ако в спасяването от епидемията националните правителства останат сами, резултатът ще е продължителна икономическа и политическа криза.

Техническата страна на нещата е доста сложна и затова тези въпроси засега остават извън общественото внимание у нас. С риск от известно опростяване, бих искал да изтъкна следните принципни положения, които могат да внесат повече яснота:

 

  1. Също както САЩ, ЕС възнамерява да поеме голям публичен дълг като мярка за справяне с последствията от кризата. Фон дер Лайен оповести размера на този дълг - над 3 трилиона евро, като в тази сума влизат нови задължения на националните правителства и общоевропейски програми;
  2. Част от европейските държави - като Италия и Испания - имат вече натрупан публичен дълг в сериозни размери. За Италия той е над 130% от БВП, което е около 2,1 трилиона евро. Едно ново голямо повишаване на задлъжнялостта на тези държави ще вдигне сериозно лихвите по техните облигации и ще влоши кредитния им рейтинг. За тях ще стане прекомерно скъпо да вземат свеж финансов ресурс - което пък може да доведе до финансова криза в цялата еврозона;
  3. За да се избегне това, част от публичния дълг, който ще трябва да се поеме, е добре да мине не през националните правителства, а през институции на ЕС, които имат изряден кредитен рейтинг. Зад тези институции, образно казано, стоят всички европейски страни солидарно;
  4. Вече беше взето решение 500 милиарда евро кредити да бъдат поети на световните пазари от общи европейски институции като Европейската банка за развитие и Европейския стабилизационен механизъм (който е инструмент на еврозоната). Тези кредитни линии ще осигурят по-благоприятни условия за държави като Италия и Испания, отколкото те сами биха си осигурили с емисии на свои облигации; 
  5. Освен тези 500 милиарда, в ЕС се постигна общо съгласие и за създаването на допълнителен възстановителен фонд в размер между 1 и 1,5 трилиона евро. Тази испанска идея получи подкрепа от страна на Германия и Франция и в момента се очаква Европейската комисия да излезе с конкретен план за нейната реализация. Испанският замисъл е този фонд да е гарантиран с бюджета на ЕС, което ще му осигури най-висок кредитен рейтинг и възможност да поема по-евтин дълг. Ресурсът от фонда ще се разпределя като грантове за най-засегнатите държави. Въпросът е как и кой ще плаща лихвите по новите дългове. Испанското предложение е голяма част от това да става чрез европейски данък за достъп до общия пазар или чрез такси за въглеродни емисии. Най-вероятно (и най-честно) е обаче, държавите, които ще ползват новите кредити, да поемат голямата тежест по обслужването на лихвите им, чрез съответно повишаване на вноските си в бюджета на ЕС. Финансовата полза за тези държави от този вариант ще е двойна: първо, националният им публичен дълг няма да нарасне и, второ, реално ще могат да ползват нов кредитен ресурс при по-благоприятен лихвен процент;
  6. Ако фондът се създаде, около 2 трилиона евро финансов ресурс всъщност ще минава през институции на ЕС по същия начин, по който федералните институции в САЩ стоят зад средствата, предвидени за справяне с кризата. При успех на плана в ЕС, бихме могли да говорим за съществена фискална консолидация в Европа. ЕС няма да стане федерална държава, по подобие на САЩ. Но ще има инструменти да постига сходни резултати;
  7. Разбира се, появява се въпросът какво биха спечелили от тази консолидация северните страни в ЕС (основно Германия, Нидерландия, Финландия, а и Австрия), които така или иначе имат изряден национален кредитен рейтинг и могат да си осигурят възможно най-евтин ресурс чрез собствените си облигации. Ползата за тях също ще е двояка. Първо, новият механизъм ще гарантира стабилността на еврозоната и общия пазар, които са ключови за успеха на немската, нидерландската, финландската и австрийската икономики. Второ, създаването на възстановителен фонд няма да влоши националния кредитен рейтинг на тези държави, защото не става дума за трайна солидаризация на публични задължения като при схемите с т. нар. “еврооблигации”;
  8. Въпреки очевидните ползи от обсъжданите инструменти и за севера, и за юга в Европа, не е изключено срещу тях да има политическа мобилизация в отделни държави. Много интересен пример дойде от германския Конституционен съд в Карлсруе, който тази седмица взе решение с потенциално сериозни последици за еврозоната и ЕЦБ. Накратко, съдът поиска от ЕЦБ да “оправдае” необходимостта от обявените си програми за индиректно изкупуване на облигации на държави-членки - програми, които според този съд, може да са извън правомощията на ЕЦБ. Тези програми са от особена важност в настоящия момент, защото те държат на сравнително ниско ниво лихвите по облигациите на държавите от юга. Най-вероятно няма да се стигне до спирането на тези програми - досега нито един национален съд не е обявявал за противоконституционни елементи от европейското право и решения на ЕЦБ. Но намесата на германския съд в тези решения усложнява задачата на европейските институции - те ще трябва да изработват отговора си на кризата в непрестанен диалог с националните власти. Което, само по себе си, не е нещо лошо, но внася известен елемент на несигурност.

Защо всичко това е важно за България?

Първо, защото възстановяването у нас зависи от възстановяването на еврозоната и ЕС по-общо. Ако там има огромен спад без кредитен стимул за икономиките, свиването  у нас ще е още по-голямо и много предприятия ще си останат затворени. Второ, част от инструментите, за които става дума, може да са от интерес за България. Всичко е въпрос на сметки: ако можем да си осигурим и сами ниски лихвени нива на нов дълг, няма да е необходимо да ползваме европейските кредити. Тъй като показателите ни са добри (нисък размер на публична задлъжнялост), случаят може да е точно такъв. Но така или иначе бихме имали още една допълнителна възможност за достъпен ресурс. А и в крайна сметка нашата финансова стабилност зависи и от стабилността на еврозоната - това всички го разбират.

За момента, най-важното от българска гледна точка е да ускорим максимално процеса по присъединяването си към еврозоната. След необяснимото забавяне от началото на годината правителството на Борисов направи заявка, че разбира спешността на тази мярка. Сега е моментът за действия. Защото като член на еврозоната България ще е и пълноценен участник във вземането на решения, които така или иначе са от огромно значение за нас.   

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ