Отново на Синайския полуостров. Отново атентатори-самоубийци. Отново положението е неясно, а официалните съобщения противоречиви. Ясно е все пак, че при последния атентат жертви няма. Засега никой не може да каже дали тази акция е свързана с терора в Дахаб. Няма обаче никакво съмнения по въпроса, че египетските сили за сигурност са изправени пред големи проблеми в Синай. Ето какво казва Атеф ал Кашеф от провинциалната управа на Северен Синай:

“Над Синай не е позволено прелитането на самолети. Как тогава ще могат силите за сигурност да открият скритите цели? Как биха могли да открият промъкващите се през планините групи? Как да преследват тези хора? Силите за сигурност би трябвало да разполагат поне с хеликоптери.”

Мирният договор между Египет и Израел предвижда демилитаризирането на Синайския полуостров. Никакви военни, само полиция. Никакво тежко въоръжение, само леко оръжие. От 1982 насам контролът върху спазването на договора е възложен на многонационалните сили. Не е ясно обаче защо тъкмо те така често се оказват на мушката на терористите.

Терористичните експлозии в курорта Дахаб обаче бяха извършени точно двайсет години след пълното връщане на Синай от Израел на Египет. Това, според Амр ал Чубаки от Центъра за политически изследвания ал-Ахрам, не е случайно:

“Туй показва, че терористите искат да засегнат държавата и националната ни гордост. Искат да ни накарат да се почувстваме безсилни точно по време на нашите национални празници. Впрочем предварително имаше сведения за евентуални терористични акции, но при нас съществуват големи пропуски в полето на сигурността.”

Отговорните фактори в Кайро естествено не искат да чуват това. Те хвърлиха хиляди полицаи, за да овладеят терористичната заплаха на Синайския полуостров и през изминалите 18 месеца притиснаха яко живеещите там бедуини. Около 100 хиляди са бедуините в Синай, които са в постоянно движение и които се противопоставят енергично на опитите на Кайро да ги постави под контрол. Към това се добавя драматичното разрастване на курортите по крайбрежието, което ограничава още повече жизненото им пространство. След терористичните атентати миналото лято бяха задържани хиляди бедуини.

Сега властите все още не са прибегнали до “големия чук”. Арестуваните са едва трийсетина, разпитани бяха и около 80 бедуини. Все още липса гореща следа, водеща към атентаторите.