Страните от Западните Балкани все още висят в чакалнята на ЕС, но вината не е единствено тяхна. Да, в региона все още ги няма очакваните реформи, а нерешените конфликти си тлеят. Но разширяването на ЕС се намира в застой не само поради това. Със същата сила като спирачка действа и опитът от последните вълни на евроразширяването, които доведоха до сериозно отрезвяване както в Брюксел, така и в отделните европейски столици.

Държавите бяха неподготвени

Караниците с Унгария и Полша заради върховенството на закона показват по особено потискащ начин, че подготовката за прием изобщо не е достатъчна, за да бъдат истински обвързани новите държави със стандартите на ЕС.

А когато прие и Кипър, ЕС доброволно внесе на своя земя един териториален конфликт, който усложнява не само отношенията с Турция. Ето защо държави като Франция по принцип с основание настояват, че ЕС най-напред трябва сам да се реформира преди да се пресилва с приемането на нови членове.

Би било недалновидно

Брюксел няма да прояви далновидност, ако още отсега назове датата за приемането на Западните Балкани – дори и тази дата да е чак 2030 година. Защото в момента още никой не знае в какво състояние ще се намира тогава както самият ЕС, така и въпросните държави.

На тези държави днес трябва да се предложи сътрудничество в пълен обем, но под равнището на еврочленството. Защото Европа няма право да отстъпва този регион на Русияи на Китай.

Николас Бусе, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung

Frankfurt am Main