Господин Шолтес, преди два месеца бяха убити разследващият журналист Ян Куцияк и неговата годеница Мартина Кушнирова. Това убийство дълбоко разтърси Словакия. Какво изпитахте, когато научихте за жестокото престъпление?

Арпад Шолтес: В първите часове бях шокиран. След това изпитах огромна тъга и гняв. Не се страхувам за себе си, но се притеснявам истински за тази държава. Опасявам се, че това убийство никога няма да бъде разкрито, защото такава е политическата воля. Ясно е обаче, че убийството е свързано с работата на Ян. Тъкмо завърших един коментар по темата, който озаглавих "Ян е мъртъв, могъщите продължават да управляват, а ние ще свикнем с това".

Премиерът на Словакия Роберт Фицо, който подаде оставка, се е изказвал многократно с  пренебрежение по адрес на журналистите. Той направи подобно изказване и преди няколко дни. Нормално ли е това едва два месеца след убийството на Ян Куцияк?

Арпад Шолтес: Да, вижда се, че Фицо тръгва по пътя на Унгария, по пътя на Орбан. В Унгария, но и в Полша първата стъпка винаги е била да се запуши устата на медиите. Преди два месеца убийството на журналист в Словакия беше немислимо. Но ето, че се случи. Сега може да стане така, че да последват и други убийства - не само на журналисти, но и на съдии или адвокати. Убийството може да се превърне в начин за решаване на неудобни проблеми. В Централна и Източна Европа става все по-трудно да си журналист.

През 1990-те години Вие сте един от първите разследващи журналисти в Словакия.

Арпад Шолтес: Да, преди това, по време на диктатурата, подобно нещо бе немислимо. А в началото на 1990-те никой не знаеше как точно се провежда журналистическо разследване. Учихме се сами. Затова и допускахме много грешки. Но от друга страна се гордея с това, което съм направил тогава. Навремето на власт беше авторитарният премиер Владимир Мечиар и аз исках на всяка цена да допринеса за края на неговото управление. 

През 1998 година Ви нападат и пребиват по време на разследване. 

Арпад Шолтес: Да. В материала, по който работех тогава, ставаше въпрос за приватизацията на една фабрика за месо в източната част на Словакия. Една вечер бях на семейно тържество в един ресторант в град Кошице. В един момент ми се наложи да отида до тоалетна. Малко след мен в тоалетната влезе някакъв човек, който ме нападна жестоко и ми счупи ми ребрата. Докато аз лежах безпомощен и в полусъзнание, нападателят излезе спокоен от тоалетната и ме остави да лежа на пода. Беше работа на професионалист.

Само преди няколко месеца Вие написахте, че в Словакия вече не се случват подобни неща. Твърдяхте, че страната е поела по верния път. Сгрешихте ли?

Арпад Шолтес: Да, явно съм сгрешил. Особено имайки предвид убийството на Ян Куцияк и Мартина Кушнирова.

Непосредствено след убийството водещите медии в Словакия се обединиха и създадоха работна група, която да продължи разследванията на Ян Куцияк. И Вие сте част от нея. Какъв е успехът Ви до този момент?

Арпад Шолтес: Завършихме много от случаите на Ян. Той си е водил много записки, с които можеше да се работи. Покрай тях се натъкнахме и на нови следи. В началото публикувахме всеки ден по нещо ново. Сега обаче намалихме темпото. Включително и поради това, че обществеността просто не може да смогне да реализира толкова много афери наведнъж. А от нашата работа има смисъл само тогава, когато кара хората да мислят за нея и да я обсъждат.

Тази инициатива е единствена по рода си. Има, разбира се, национални и международни разследващи групи. Досега обаче не се е случвало да се обединят водещите медии на една държава.

Арпад Шолтес: Мисля, че трябва да благодарим на издателство "Рингир Аксел Шпрингер", без чиято подкрепа това нямаше да е възможно. И все пак нека да припомним, че и след убийството на малтийската журналистка Дафни Каруана Галиция беше създадена работна група, която да разследва смъртта ѝ. Да, тя беше международна. Но важното е, че подобни инициативи са лоша новина за извършителите. Всеки, който убие журналист, трябва да знае, че така ще си създаде по-голям проблем от този, който е искал да разреши с убийството. 

Мислите ли, че имате бъдеще като журналист в страна като Словакия?

Арпад Шолтес: Журналистите са успешни тогава, когато нещата в дадена държава не вървят толкова добре. Тогава има какво да се критикува и разследва. Но съществуват и граници, които не бива да се прекрачват. Докато живеем в демократична държава и сме част от Европейския съюз, аз ще продължавам да се боря. Ако обаче управлението стане авторитарно, то тогава няма да има смисъл. Тогава разследващата журналистика би била забранена. А един журналист не може да работи от затвора. Опасявам се, че подобно развитие на нещата не е невъзможно.