Коментар на Еми Барух:

Заради безотговорни изказвания и безотговорни действия на случайни хора - некомпетентни чиновници, назначени безотговорно на високи позиции, с гняв се обръщат назад представители на професионалните гилдии на археолози, кинаджии, дипломати, художници, юристи, лекари, преподаватели.

Техният гняв е споделен или сподавен, изречен или премълчан, нарастващ или безсилен, но автентичен... С неговия тътен си отива една година на пропуснати равносметки; година на пропуснати шансове, на безсмислено разпиляна енергия и на спечелено усещане за безизходност.

Само Той може да критикува!

Регистрираме го в увеличаващите се групи за “защита и отбрана” във виртуалния свят, в стремглавия разпад на социалните мрежи, в броя на фалиращите предприятия и в размера на фалиралите надежди на хората от средното поколение.

Няма документални следи за този процес в средите на масовата българска журналистика. Страниците на тиражните медии напомнят на официозите в Готъм - единствената разрешена критика може да дойде от премиера, ако го ядоса някой бъбрив министър, както направи това Симеон Дянков.

Не, това не е Оруел!

За разлика от останалите професионални гилдии, които групово - в случая с археолозите, или поединично - като Слави Минеков, реагираха на различни по естеството си посегателства срещу тях, журналистите само регистрираха, без да се ангажират с позиция по последното висше назначение в администрацията - това на съдия Петкова, “осъдена” от Международния съд за правата на човека в Страсбург за неглижиране на обществения интерес по дело срещу двама журналисти, която бе избрана за заместник -министър на правосъдието.

Прилича ли на Оруел? Всъщност не: това е просто още едно доказателство за увеличаващият се брой на случайни хора, които ръководят държава случайно попаднала в Европейския съюз.