Когато Бари Багшоу вижда сина си за последен път, малкият е на пет години. Като професионален войник Бари бива изпратен от Англия да служи в Хонконг. Съпругата му го напуска и взима сина им Колин със себе си. Трийсет години по-късно Бари напуска армията и започва да работи като таксиметров шофьор в Лондон. Една вечер млада двойка го спира на улицата. Когато потеглят, клиентът пита: "Виждам картата ви на таблото. Багшоу... първото ви име да не е Бари? Баща ми се казваше така..." Бари се обръща и вижда порасналия си син Колин.

Необясними "случайности"

Животът е пълен с такива случки. Случайност или съдба? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? И в двата случая се описват събития, които дори след години ни се струват невероятни. Например когато една майка не може да заспи цяла нощ, а на другия ден разбира, че синът й по същото време е претърпял катастрофа. Или изпускаме влака и се ядосваме, а след това научаваме, че тъкмо този влак е излязъл от релси и е катастрофирал.

Който вярва в съществуването на една висша инстанция, той полага живота си в нейни ръце и е спокоен, че някой се грижи за него. И нищо чудно, че много хора вярват в това. За човешкия мозък описаните по-горе т. нар. "случайности" са необясними. Ние имаме нужда от някакво рационално обяснение. Ако не намерим такова, то остава да сведем нещата до паранормалното. До нещо, което е извън нашия обсег на възприятие.

Какво казват учените?

Разбира се, немалко хора изобщо не вярват в съдбата. Те си казват: бях на правилното място в правилното време и толкова. Какво мислят учените? Те не са на ничия страна и се опитват да обяснят всичко чрез сложни изчисления, статистики и проценти на вероятност. Например - мнозина биха се учудили, ако отидат на някое парти и там се запознаят с човек, роден на същата дата. Какво показват обаче изчисленията? В едно помещение с 23 души вероятността двама от тях да са родени на една и съща дата е повече от 50%.

В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, които ни срещат в нашето ежедневие, а как и дали изобщо се възползваме от предоставения ни случай. Както е направил Бари Багшоу, открил сина си след повече от 30 години.