Основното провинение на Шварцер е, че не е обявила надлежно лихвите от една своя швейцарска банкова сметка, за което направила самопризнание още миналата година, както съобщи списание "Шпигел". Сметката съществувала от 80-те години, а била открита, защото нейната притежателка допускала, че някой ден може да ѝ се наложи да напусне Германия.

За разлика от случая Хьонес обаче, срещу Шварцер няма да има наказателно преследване - самопризнанието ѝ било пълно. А и е доплатила неиздължените своевременно данъци на стойност 200 000 евро. Откъде при това положение произтича огромното възмущение сред обществеността?

Никой не е съвършен

От десетилетия насам Алис Шварцер е нещо като "съвестта на нацията", когато ства дума за правата на жените. Тя е главен редактор на феминисткото списание "Емма" и е редовна участничка в телевизионните предавания, разискващи теми като разликата в заплащането между половете или проституцията. В продължение на години журналистката минаваше за морална инстанция в своята сфера, винаги готова да разкритикува онези, чиито възгледи намира за погрешни.

Това реноме обаче е сериозно увредено напоследък. Не на последно място от реакцията на Шварцер спрямо разкритията на списание "Шпигел", извадило простъпките ѝ на бял свят. На сайта си Шварцер определи оповестяването на данните за /не/платените от нея данъци като "клеветническа кампания". Участниците в телевизионното токшоу "Hart aber fair" /"Строго, но честно"/ упрекнаха Шварцер, че не е признала категорично вината си и дори не се е извинила. Председателката на парламентарната фракция на Зелените Катрин Гьоринг-Екарт каза: "Човек трябва да застане зад грешките си, вместо да се представя за жертва".

Както направи, например, Маргот Кесман, която бе глава на германската протестантска църква в продължение на години. През февруари 2010 година тя подаде оставка от всичките си постове, след като беше заловена да кара в не най-трезво състояние. Кесман призна грешката си и се извини публично, благодарение на което запази уважението на хората.

Ползата от самопризнанието

Укриването на данъци е единственото прегрешение в Германия, при което наказателното преследване може да се избегне чрез самопризнание. Заместник-председателят на фракцията на Социалдемократическата партия Хубертус Хайл смята, че този регламент вече е остарял и е необходим дебат по въпроса. Вицеканцлерът Зигмар Габриел също е привърженик на по-строгото преследване на данъчните измамници. И финансовият министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия Норберт Валтер-Борянс /също социалдемократ/ настоява за ограничаване на безнаказаността, особено при по-големите злоупотреби. "Освобождаването от наказателна отговорност трябва да се ограничи само върху дребните случаи - при големите суми няма как да се допусне, че не става дума съзнателни действия", казва той.

От страна на Християндемократическия съюз обаче са по-скоро предпазливи. Финансовият експерт на партията Норберт Бартле казва: "Докато съществуват данъчни оазиси, ще имаме нужда от самопризнанията за извършените данъчни простъпки - това е единственият начин държавата да си възвърне полагащите ѝ се данъчни приходи".