Най-новата членка на ЕС Хърватия започна да създава ядове на Брюксел още с присъединяването си. Само два дни преди страната официално да стане част от общността, Загреб гласува спорна законодателна промяна, която забранява екстрадирането на предполагаеми престъпници, ако деянието е извършено преди 7 август 2002 година. На базата на тази промяна пенсионираният офицер от тайните служби Йосип Перкович и още 20 предполагаеми извършители на престъпления, живеещи в Хърватия, не би трябвало да се опасяват от екстрадиране.

Председателят на комисията по европейските въпроси в Бундестага Гюнтер Крихбаум заяви, че Хърватия "едностранно променя правилата на играта". Еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг пък призова хърватското правителство да изпълни "обхватно и възможно най-бързо" условията за издаване на европейска заповед за арест.

Ултиматумът на Европейската комисия изтича на 23 август. Дотогава хърватският министър на правосъдието трябва изрично да декларира, че поправката ще бъде отменена, за което Рединг даде срок на Загреб до началото на тази есен. В противен случай ЕК "ще провери всички възможни опции за действие", посочва еврокомисарката. Една от тях е частичното блокиране на финансовите помощи.

На лов за "вътрешни врагове"

Йосип Перкович е пенсиониран висш офицер от югославската тайна служба УДБА, която по време на комунизма преследва т.нар. "вътрешни врагове" на Югославия. Следи и политически активните имигранти. Именно УДБА и нейният някогашен служител са отговорни за убийството на хърватския дисидент и бивш петролен предпиемач Степан Джурекович, убит през 1983 година в германския град Волфратсхаузен, във връзка с което федералната прокуратура в Карлсруе настоява за екстрадирането на Йосип Перкович още от 2009 година насам. И до този момент обаче той продължава да си живее необезпокоявано в един от скъпите квартали на Загреб.

Случаят Перкович е шанс пред Хърватия за преосмисляне на миналото и за изясняване на въпроса защо Белград е наредил да бъде ликвидиран Джурекович. Хърватският журналист Желко Ператович твърди, че Джурекович е представлявал опасност за кариерата на политика Мика Шпиляк, който е трябвало да поеме ротационното председателство на югославската държава през 1983 година. Синът на Шпиляк е бил замесен в корупционна афера в петролното дружества ИНА, а Джурекович е трябвало да свидетелства в съда. "Политическото ръководство на Югославия разпорежда на тайните служби да ликвидират Джурекович, за да няма тъмни петна в биографията на Шпиляк", казва Ператович.

Заплаха ли е Перкович?

След убийството Шпиляк действително става президент, а сътрудникът на тайните служби Йосип Перкович се издига до шеф на хърватската УДБА. Защо обаче и до днес Хърватия отказва да екстрадира този бивш представител на зловещата тайна полиция? Медиите предполагат, че след екстрадирането си Перкович би могъл да издаде неприятни тайни за някои хърватски политици и тайни акции на хърватските и югославските тайни служби. Наскоро самият Перкович заяви в интервю за хърватски ежедневник, че "знае доста неща за много важни хора в Хърватия". Думите му прозвучаха като заплаха.

"Все още съществува активна мрежа от бивши сътрудници на тайните служби, която защитава интересите на кликите от миналото", казва историкът Иво Банач, който е председател на хърватския Хелзинкски комитет. Той се надява, че натискът на Запада ще се превърне в катализатор за преосмислянето на хърватското минало.

Автор: С. Матич/К. Цанев; Редактор: Е. Лилов