След изчезването на „зайчето” започват редовните вайкания по медиите, совалки до Брюксел и Страсбург, канят се нескончаеми групи от експерти, пред които /за кой ли път!/ се демонстрира техническата готовност за членството, докато не последва поредният скок върху блуждаещата цел.

Причините за подобна наивна ситуация биха могли да бъдат много, но като че сред силно подценяваните, специално в България, са притъпената способност на местните политици и най-вече на управляващите, не само да слушат, но и да чуват, не само да гледат, но и да виждат, не само да кимат с глава, но и да разбират. За съжаление формите на онази деликатна междудържавна комуникация, шлифовани в демокрациите на Стария континент в продължение на столетия, все още изглеждат непостижими за иначе ентусиазираните местни фенове на Шенген.

Jawohl? Я - вол!

Още в средата на април почти синхронно германският и френският външен министър Гидо Вестервеле и Ален Жупе заявиха, че София и Букурещ все още не са изпълнили „определен брой критерии” и че е нужно още време да го направят. Виктор Орбан, премиерът на Унгария, която е ротационна председателка на ЕС, дори подсказа на неразбиращите, че процесът по приемането е блокиран, защото „няма никаква политическа подкрепа сред останалите страни от ЕС”, но и това послание остана неразбрано.

Стигна се до ЕП, където първо трима евродепутати от Дания, Германия и Холандия предложиха да се премахне обвързването с конкретни дати за приемането, а след тях цялото евродепутатско представителство на Дания от всички политически групи, сред които дори и депутат от ЕНП, в писмо до премиера на своята страна директно обявиха, че София и Букурещ не бива да влизат в Шенген, докато имат проблеми с корупцията и организираната престъпност. И отново по българските медии не дипломати и смислени политици, а полицаи от МВР заповтаряха познатата песен, как КПП-тата били готови, а персоналът - обучен, и как поредните посетители-евроексперти щели с очите си да се уверят в това...

Веселбата продължава

За поотпусналите се интелектуално покрай Великденските и Гергьовденски празници местни политици освен предизборните кампании, през следващите месеци, предстои и решаването на поредните „задачки - шенгенки” с леко повишена трудност. Като например вярно да разтълкуват “policy paper”-а на ЕК за борба с имиграцията и значението му за България, да осмислят правилно политическите оценки в предстоящия през юни доклад на Брюксел по правосъдие и вътрешен ред, както и да стискат палци резолюцията на ЕП по въпроса, отново през юни, да бъде положителна, както и темата да залегне в дневния ред на Съвета на ЕС през същия месец.

И чак след това, ако в Брюксел решат да скрият палавото си огледало, слънчевото зайче „Шенген” е възможно да се материализира в някаква степен.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев