Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви курс към реиндустриализация на страната. И България пое по този курс - държавата предвижда да изкупува закъсали и фалирали предприятия, планира как да запази специално място за българските стоки в супермаркетите, обяви идея да намалява цените на маратонките, за да подобри здравето на нацията, увеличи дефицита на НЕК до над 2 милиарда лева, за да намали символично цената на тока, а междувременно гласува и едно бутафорно и неработещо решение, което забранява на чужденците да купуват българска земеделска земя.

Пределно ясно е, че подобни идеи, по венецуелски смели, не решават проблемите. Но пък излизат скъпо на данъкоплатците. Да не говорим, че вероятно зад демонстрираната загриженост за избирателя се крият схеми за бързи финансови удари на близки до властта. Това, което не личи да са калкулирали обаче, е, че подобни ходове могат да неутрализират някои наистина полезни неща, които правителството все пак прави.

Ще строим завод!

Идеята за реиндустриализация не е нова. Още в предизборната платформа на БСП, наречена „Промяна за достоен живот в България“, реиндустриализацията бе записана като основен инструмент за справяне с безработицата. Дори бе описано как: „Предлагаме да се приеме 10-годишна програма за създаване на индустриални предприятия, осигурена чрез национален инвестиционен фонд, формиран със средства от европейски фондове и целеви външни и вътрешни източници, включително от търговски банки". Е, днес никой не говори за програма, нито за фонд, още по-малко за различни източници на финансиране. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев само спомена, че били заделили едни 500 милиона лева за реиндустриализация през тази година. И се започна.

Работниците в енергоремонтното предприятие „Ремотекс“ в Раднево не са получавали заплати от месеци, а фирмата е затънала в дългове. Причината е, че поради верижната задлъжнялост в енергетиката клиентите на фирмата в един момент спират да си плащат. Но вместо да се опита да реши системния проблем, държавата гръмко обявява, че ще купи предприятието и ще изплати заплатите. Работниците са доволни, медиите предават добрата новина. Но това бе само началото.

Неработещият от години торов гигант „Химко“ във Враца ще стане отново държавен, обяви министър Стойнев. Срещу 50 милиона лева. Защо „Химко“, защо сега, защо 50 милиона? Няма отговори на тези въпроси, но има срок - до края на февруари. Носталгично настроените крайно леви избиратели са раздвоени - от една страна им е приповдигнато, защото държавата ще си има завод; от друга са смутени, че „някакъв частник“ ще получи наведнъж 50 милиона лева от държавата. Очакваните разходи изглеждат като черна дупка - покупка на завода, възстановяване на оборудването, наемане на персонал, но без абсолютно никаква гаранция, че всичко това ще донесе и един лев печалба.

Наши читави хора, наши читави фирми

Целият този устрем към национализация е гарниран с тънка патриотична нишка. „Ще възродим българското производство“, „ще построим супермаркет само за български стоки“, „ще запазим земята за българите“, казват едни политици. Това вероятно се харесва на част от избирателите. По-лошата новина е, че няма други политици, които да обяснят, че когато изкупуваш фалирали фирми, ти всъщност подаряваш на някого част от парите на данъкоплатците; че когато казваш кое къде и по колко да се продава, най-малкото ти постижение ще се нарича „дефицит“; че когато пречиш на чужди купувачи да влизат на българския пазар на земя, гарантираш удобни за местните олигарси ниски цени.

Още по-лошата новина е, че „смелите“ идеи на управляващите замъгляват и малкото все пак добри новини. Под ръководството на икономическия вицепремиер Даниела Бобева бяха изготвени конкретни предложения за отпадане или опростяване на редица регулаторни режими. В същото време хора от бизнеса споделят, че възстановяването на ДДС вече става по-бързо. Няма адекватно обяснение защо едната ръка на правителството играе една игра, а другата - коренно различна. И защо разумното съжителства с абсурдното?

Наскоро в сайта Balkanleaks изтекоха кореспонденции между част от актива на БСП. Едно от тези писма дава възможен отговор. Местен партиен лидер споделя във въпросното писмо идеите си как да бъде привлечен в страната голям чужд инвеститор - покана, добро посрещане, убеждаване от най-високо политическо ниво и после: „За шефове на това представителство трябва да бъдат предложени наши читави хора (ще има закупуване на терени, изграждане на офиси, назначаване на хора и т.н.). В последствие строителството на магазини ще се извършва от наши читави фирми, за регионални управители също ще бъдат назначавани наши читави хора... Сещаш се каква позиция е това“. И ние се сещаме.