1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Снежана - една от многото

10 май 2011

Прясна риба, македонско вино. Охридското езеро като романтичен декор. Ако не беше туризмът, безработицата щеше да е още по-голяма. Безработна щеше да е и Снежана. Но тя припечелва не като келнерка, а като проститутка...

Недоимъкът вкарва все повече македонки в проституциятаСнимка: AP

Някои са принудени. Други може би се занимават с това доброволно. Тя щяла още от утре да се откаже, ако имала алтернатива, обяснява дребничката, набита жена. Името й е Снежана. Облечена е с анцуг, изрусените й коси са вързани на конска опашка. Не носи грим, кожата й е набръчкана. Снежана е на 45, но изглежда на 60 години. Някак си не се покрива с представата за секс-труженичка.

В момента била бездомна, казва Снежана на социалната работничка от "Опция Охрид" - дневен център, организиран преди година и половина за проститутките в Охрид. Тук тя има възможност да вземе душ, получава кафе, чисти дрехи, хапчета против главоболие и презервативи. Само дето не може да нощува в дневния център.

Нещастна и претръпнала

Много от проститутките са майки на невръстни децаСнимка: BilderBox

Снежана разказва, че е благодарна за добронамерените предложения и за учтивостта, с която се отнасят към нея в социалния център. В малкия град проститутките са като заклеймени. А и работата й не е безопасна. Когато самотната майка започнала кариерата си на проститутка преди 6 години, била и изнасилвана. Междувременно има петима постоянни доверени клиенти в Охрид, с които редовно наема стая в хотел. Разбира се, че била нещастна. Нещастна и претръпнала. Не изпитвала вече нищо по време на работа, но това е положението.

Съдбата на Снежана се споделя и от много други жени в Охрид и Струга - двата туристически бастиона край Охридското езеро. Ситуацията на пазара на труда и финансовите затруднения най-често вкарват самотните майки в проституцията, но има и много студентки. Секс-труженичките печелят бързи пари, за да финансират живота или следването си. В някои случаи сътрудничките на "Опция Охрид" се грижат за децата на самотните майки, които проституират. Водят малките на училище, готвят им обяд. Но всъщност в центъра на вниманието са жените, на които се цели да се оказва помощ, обяснява социалната работничка Юлиана Настовска. Целта не била да ги карат да си сменят работата, а да ги подкрепят, когато това е възможно:

"Искаме преди всичко да им вдъхнем повече самочувствие и да укрепим сплотеността между жените. Освен това водим разяснителна работа - за социалните им права, как да се предпазят от заболявания или нежелана бременност..."

Предлагат се дори курсове по английски или по гримиране. Помощта се приема с радост: около 110 жени от околностите посещават междувременно редовно дневния център. Но броят на неизвестните проститутки е много по-голям: през почивните дни и по време на ваканциите в Охрид и Струга тече истински купон.

Не липсват и българки

И в България вече знаят, че в Охрид могат да печелят париСнимка: Alexey Klementiev/Fotolia.com

Много жени работят в кръчмите като бар-дами. Те получават процент от печалбата според броя на консумираните напитки. Тези пари обаче не стигат, защото много от т. нар. бар-дами страдат от наркозависимост. Какво правят жените след работа с клиентите, е безразлично на кръчмарите. Социалните работнички трудно осъществяват контакт с тях. Много собственици на нощни заведения са противници на дневния център. Социалните работнички почти не влизат в досег и с организираната търговия с жени.

"Съсредоточаваме се главно върху жените, които повече или по-малко доброволно са избрали тази работа. Ако узнаем за случаи на търговия с жени, бихме информирали полицията, разбира се. Напоследък обаче не сме имали такива случаи", казва социалната работничка Юлиана Настовска.

Че край Охридското езеро могат да се печелят много пари с проституция, отдавна вече не е тайна - не само в Македония, но и в съседна България. Което обяснява факта, че сред редовните посетителки на дневния център има и редица българки и сръбкини.

Автор: А. Мюлбергер, В. Шопов / Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ