През 1939 година американският репортер Джулиан Брайън пристига в Полша, за да документира първите дни от войната. На 13 септември 1939 случайно се намира на място, бомбардирано от германски самолети. Вижда безжизненото тяло на жена, а до него - момче с безизразен поглед. Убитата жена е неговата майка. Фотографът забелязва и малката Каша, коленичила до мъртвата си сестра. И тогава започва да снима всичко, което вижда.

"Най-страшното клане"

„Тя ни гледаше ужасена, беше като вцепенена. Вдигнах я на ръце, за да я утеша. Плачеше. Аз също се разплаках. Плачеха и двамата полски офицери, които ме придружаваха. Какво ли можехме да кажем на това дете“, пише по-късно Брайън. Във филма си „Победи" той определя този ден като най-трагичния момент от престоя му във Варшава.

Няколко дни преди това американският документалист е пристигнал във Варшава с един от последните влакове, добрали се до полската столица. Целта му: да документира глада, смъртта и страданието. Той снима предимно на кинолента, но носи със себе си и фотоапарати. Така възникват снимките на ужаса от първите дни на войната.

Хората, които Брайън снима, го възприемат като връзка с един по-добър свят. „Когато им кажех, че съм американски фотограф, те си мислеха, че съм изминал целия път от Америка, за да им помогна. Но аз не можех да им помогна, не можех да направя нищо повече от това да уловя израженията им“, казва документалистът във филма си „Победи“, който излиза още през 1940 година.

В действителност обаче Брайън постига нещо много по-голямо - става говорител на полския народ. В обръщение, излъчено на 15 септември 1939 по полското радио, той отправя призив към американския президент Франклин Рузвелт, който започва с думите: „Казвам се Брайън. Джулиан Брайън, американски фотограф“. В обръщението си той настоява Америка да се намеси и да спре това „най-страшно клане в наши дни“. „В името на благоприличието, справедливостта и християнските ценности се обръщаме към вас, 130 милиона американци, с молбата да се притечете на помощ на смелия полски народ“, казва Брайън в обръщението си.

След завръщането си в САЩ Джулиан Брайън показва на Рузвелт своите снимки, а филмът му „Победи“ излиза на големия екран и е гледан от милиони американци. Следват номинация за „Оскар“ и книга, която излиза под същото заглавие.

"Защо стреляха по жени и деца?"

Много години по-късно момичето от неговата снимка от есента на 1939 ще каже следното: „С тези снимки той искаше да покаже истината. И злото. Искаше да ги покаже на цялото човечество. За да видят всички какво ни бяха причинили германците“. Нейни са и тези думи: "В онзи съдбовен за мен ден германските самолети прелитаха ниско над полето. Германците много добре виждаха, че се бяхме събрали само жени и деца. Защо тогава стреляха? И до днес не мога да им простя".

През 1958 година Брайън се връща във Варшава, където се среща с 31-годишната Казимира Мика - малката Каша от снимката от 1939. Още 16 години по-късно той отново е в Полша - този път със сина си Сам Брайън. Днес, след поредната си среща с Казимира през 2019 година, Сам Брайън споделя: „Разказвала ми е толкова много хубави неща за баща ми. Винаги го е усещала едва ли не като свой баща - заради начина, по който се е грижил за нея. Бяхме заедно и на гроба на сестра ѝ. За мен това бяха изключително вълнуващи моменти“.

През октомври 1974, броени месеци след завръщането си от Варшава, Джулиан Брайън умира. А през лятото на 2020 си отиде и Казимира Мика. Погребана е във варшавското гробище Повацки - недалеч от мястото, където е първата ѝ среща с Джулиан Брайън.

*****

Вижте и това видео: