Онези, които те тупат по рамото в политиката, са съмнителен биологически вид - колкото по-демонстративна е тяхната подкрепа, толкова по-малък е ентусиазмът им. Точно сега по време на първата си европейска обиколка Барак Обама се сблъсква с това явление в чистата му форма. От всички страни върху него се сипят похвали. "Абсолютно правилна" била политиката му в Афганистан смята германският външен министър Щайнмайер за новата афганистанска стратегия. Президентът на САЩ се доближавал много до европейските представи. Хорът на европейските му колеги се присъединява към тази песен.

Привидно единство

А всъщност истинското послание на срещите на стария континент е друго и то гласи: Америка залага край Хиндукуш всичко на собствените си карти, а Европа остава безучастен зрител. На Обама му трябваха 60 дни време, за да подложи на проверка стратегията на предшественика си и да вземе най-важните външнополитически решения за мандата си. Резултатът е не изцяло радикално ново начало, а напасване на досегашните решения към действителността.

Обама продължава да залага на военното превъзходство, само че - там е именно работата - с много повече сили. Той ускорява изграждането на афганистанските сили за сигурност и по този начин укрепва опита, страната да се управлява централно от Кабул. Че покрай тези мерки изтъква и цивилните ангажименти, не е толкова ново, както твърдят сега европейците. Концепцията за "Сигурността в мрежа" бе формално потвърдена от НАТО преди година на срещата на върха в Букурещ. Нещо, което мнозина вече са позабравили. И фокусирането върху Афганистан и Пакистан не е измислица на новия американски президент.

Предшественикът му Буш отпусна на Исламабад над 10 милиарда долара и разреши въздушните удари с безпилотни самолети, които Обама иска допълнително да усили. А как стоят нещата с "умерените талибани", с които трябвало да се преговаря? Тези преговори започнаха с изричното одобрение на Вашингтон още миналата година в Риад. Готовността на талибаните за компромиси обаче не се стимулира от добра воля, а от военни успехи. Колкото повече се ограничава сухопътния им радиус на действие, толкова по-скоро е вероятно те да проявят готовност да се споразумеят за участие във властта на масата за преговори.

"Нова" ли е новата политика на Вашингтон?

Ако изобщо има нещо изненадващо в начинанията и намеренията на Обама, то тогава е следното: този човек, чиито избор бе провъзгласен за началото на новия период на "мултилатерализма", се изявява също толкова унилатерално, колкото и Джордж Уокър Буш през месеците след 11 септември 2001 година. Работата е там, че афганистанската стратегия не е продукт на НАТО, който от 2003 година командва действията, а резултат изключително от основното политическо преосмисляне в Белия дом.

21.000 военнослужещи, които Обама ще откомандирова през следващите седмици в Афганистан, няма да са подчинени на охранителния корпус на НАТО ИСАФ, а на отделно американско командване. Сигналът към съюзниците гласи: "който иска да участва, да се обади, но ние няма да се поставяме в зависимост от вас."

ВШ/БГ/Райнишер Меркур