Вина за Холокоста носят не само лицата, управлявали нацистка Германия, но и колаборационистите - така мисли мнозинството във Федералната република днес. В редица страни в Централна и Източна Европа обаче хората, работили с Хитлер и т.нар. "Трети райх", днес са скандално "реабилитирани". Какво става в България? Виждаме, че ролята на генерал Луков, например, продължава да разделя обществото?

Соломон Бали: Никой не може да снеме вината за Холокоста от ръководителите на "Третия райх" и на нацистката партия. Те са първопричината и основните извършители и идеолози на престъплението, което наричаме Шоа или Холокост. Нацистите създават една перфектна машина за изтребление на европейското еврейство и за съжаление успяват да унищожат шест милиона евреи. В това пъклено дело те имат своите съучастници - като хърватските усташи, СС дивизиите от Балтика, Украйна, унгарските пречупени стрели, българските легионери и ратници. Всички те, а и много други ревностно и с желание съучастват в избиването на евреите. И докато днес в Западна Европа да бъдеш нацист е обида, а величаенето на "подвизите" на тези убийци води до търсене на наказателна отговорност, то в страните от Източна Европа ежедневно се измисля нова история и бившите нацисти биват чествани като герои за това, че са воювали срещу комунизма. За съжаление, все по-често единствената преграда пред абсолютната им реабилитация се явяват малките еврейски общности, наследници на оцелели от Холокоста. В общия случай общественото мнение стои безразлично или смята това за чисто еврейски проблем. А както добре знаем, когато нацистите се доберат до власт, то те отнемат права от всички, а последствията от това са трагични не само за малцинствата.

В България процесът е сходен. Особено в последните години, когато т.нар. патриоти влязоха официално във властта, общественото пространство се насити с подобни случаи. Т.нар. "Луков марш" е открито поддържан от партия, която има вицепремиер в правителството и ежегодното му провеждане вече се приема за "традиционна ценност", в защита на която се изказват и лица с претенции за национален елит. А в училищата се преподава много половинчата версия за събитията през 1940-те. Децата са подложени на особен вид манипулация, която не им позволява впоследствие да разграничават добро и зло.

Какви са съвременните предизвикателства и проблеми пред еврейската общност в България, според Вас? Правят ли достатъчно българските институции, за да възпрат и накажат лица и политически формации, които де факто проповядват антисемитизъм? 

Соломон Бали: Република България е една от първите държави в света, която прие дефиницията за антисемитизъм на Международния съюз за почит към жертвите на Холокоста (IHRA). Това бе свързано с голяма доза положителни очаквания по отношение на борбата с антисемитизма и речта на омразата. За съжаление, три години по-късно може да се отчете, че прогрес няма. Речта на омразата се лее не само в интернет форумите и социалните мрежи, но и от устата на водещи политици и публични лица. Делата, заведени срещу откровени нацисти - ако въобще се стигне до такива, обикновено се провалят. 

Все по-често еврейските организации са принудени да сигнализират за антисемитски прояви, извършвани пред очите на институциите, които са натоварени тъкмо с противодействие на подобни прояви. Един пример от последния месец: в най-гледаното време на БНТ бе прочетен отвратителен антисемитски цитат, нещо немислимо и за най-изостаналите по отношение на речта на омразата общества. Наложи се ние от Б‘ней Б‘рит да реагираме остро с писмо до ПРБ, СЕМ и БНТ. Генералният директор на БНТ се извини за случая, а от СЕМ и ПРБ все още не сме получили отговор как смятат да санкционират тази проява. Това показва, че има още много какво да се желае по отношение на институционалния отговор. В някаква степен обществената реакция към случилото се, която в по-голямата си част бе отрицателна, ни дава основание за внимателен оптимизъм.

Все още продължават споровете около спасяването на българските евреи. Как коментирате например твърденията, че български евреи са "наказали своите спасители"?

Соломон Бали: Оцеляването на българската еврейска общност през Втората световна война е исторически факт от огромно значение както за България и българското общество, така и за Европа и света. Тази събития имат своите исторически доказани добри герои като Православната църква, Пешев и хиляди български общественици и обикновени хора, които се противопоставят на престъпните планове и действия за унищожение на евреите на пронацисткото управление на Борис III и назначеното от него правителство на Филов.
Нормално е подобно събитие да предизвиква интерес, който да води до дискусии и различни интерпретации. За съжаление, напоследък все по-често се налага да се удържат нездравите и истерични амбиции на някои кръгове да смесят героите с престъпниците и по-този начин да овъргалят в кафяво едно светло дело, с което българското общество може и трябва да се гордее.

Последният Ви въпрос насочва към нещо уникално в изследванията на антисемитизма - опитът да се създаде чисто нашенски антисемитски стереотип, който твърди, че спасените от унищожение евреи са убили своите спасители чрез Народния съд. Лъжата, която стои като основа на това твърдение, може да се обори моментално със стотиците публикации по темата, които могат да бъдат намерени в архиви, книги и статии, но и в документите, публикувани на сайта на Държавна агенция "Архиви". Уникална е безкритичността, с която даже и уважавани медии разпространяват тази лъжа. Авторите на подобни антисемистки лъжи разчитат на ниската осведоменост на хората по темата и на Гьобелсовия подход лъжите да се повтарят толкова дълго, докато станат истина в очите на мнозинството. Една от основните задачи на нашата организация е да изобличаваме подобни лъжи и да алармираме обществото за опасността, която произтича от тях.

***

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив: