Кореспондентката на германската АРД Карла Енгелхард беше тези дни в бежанския лагер край Харманли. Ето какво се казва в репортажа ѝ:

Децата в лагера за бежанци край Харманли търсят изход от скучното си всекидневие. Намират го в дъното на тъмен коридор, зад една заключена врата. Това е тяхното тъй наречено „игрално училище” - помещение колкото класна стая, пълно с играчки, в което има още кухненска ниша и неработещ телевизор. По стените - безчет детски рисунки. Близо 15 деца между 6 и 12-годишна възраст фучат наоколо, строят кула от кубчета или пък варят въздушен чай на куклите, който се надпреварват да сервират и на нас. Децата са от Сирия, Ирак, Афганистан - все страни, където на гостенина веднага се сервира чай, стига навън да не бушува война. Тъкмо от войната са избягали родителите на тези деца - или пък от бедността. По време на бягството децата не са имали никаква възможност да играят. Младата британска учителка Сейди поддържа това „игрално училище” вече от няколко години, заедно с майка си Джил.

„Бързо разбрахме, че тези деца не могат просто да насядат по чиновете и да започнат да учат. Те най-напред трябва да свикнат да седят спокойно, да контролират поведението си. И да си върнат умението да играят. Нашето игрално училище е сигурно място за децата, тук те могат да играят по два часа на ден, а успоредно с това им преподаваме английски”, разказва Сейди.

Всички си мечтаят за Германия

Хиви е кльощаво хлапе, което редовно идва в игралното училище. Пристигнал е от Сирия заедно с двете си сестри и с родителите си. В лагера живеят в една стая, готвят си в малкото коридорче. Бащата на Хиви ни посреща изключително сърдечно и веднага ни разказва историята си. Петчленното семейство искало да замине за Германия и платило около 8 000 евро на каналджиите, за да ги прекарат пеша през горите. Но българските граничари ги заловили и ги докарали в Харманли. Семейството иска да продължи нататък, защото всички са убедени, че добро бъдеще ги чака единствено в Германия. Не и в България.

Диана Димова е социална работничка и слуша тези истории всекидневно. Тя е член на мрежата „Приятели на бежанците” и редовно работи в Харманли - най-големия бежански лагер в България. В момента лагерът е почти празен. Около 100 служители се грижат за 120 бежанци, като първата задача е да им се даде бежански статут. Диана Димова остро критикува правителствената политика към бежанците:

„Още не е приет обещаният план за интеграция на бежанците. Минаха вече три години. Правителството го прави нарочно, защото иска бежанците да продължат нататък, да се махнат от България.”

Бежанците са принудени да чакат, а това трупа у тях голямо огорчение. В лагера край Харманли те вече опустошиха няколко фургона и бараки, наоколо се търкалят изтръгнати разделителни стени, метални панели, тоалетни чинии и умивалници. Тук преди е имало казарма и макар че съоръжението било преустроено и обновено, отвътре всичко изглежда западнало.

"Много е трудно да накараме бежанците да спазват правилата"

Заместник-директорът на Държавната агенция за бежанците Даниел Инджев е видимо раздразнен:„Ходихме да гледаме бежански лагери в Италия и в Германия, но има една съществена разлика. За бежанците Германия е целева страна и там те спазват правилата. България обаче за тях е транзитна страна - и тук е много трудно да ги накараме да се придържат към правилата.”

Нови жилищни контейнери за 400 бежанци очакват да влязат в употреба в лагера край Харманли. През лятото тук сигурно ще пристигнат доста бежанци. За мнозина от тях обаче Харманли ще бъде поредната междинна спирка по пътя им за… никъде.