1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

София и Скопие в порочен кръг

20 януари 2013

Скоро не можем да очакваме подобряване на българо-македонските отношения. И от двете страни на границата е необходим здрав разум и спокойствие, смятат македонски и български наблюдатели.

Снимка: Fotolia/Tina Damster

Най-лошото е, че почти няма диалог между неправителствените организации и гражданските общества в България и Македония, казва македонският журналист Борян Йовановски. „Повярвайте ми, в Скопие също има много хора, които жадуват за срещи на всички равнища и по всякакви теми! Без обща карта за развитието на двустранните ни отношения всички заедно ще се лутаме като пътници, изгубени в дебрите на взаимното неразбиране и недоверие. Ако не можем с общи усилия сами да си начертаем тази карта, единственият изход е Европейският съюз да ни я направи!“ – емоционално обяснява бившият говорител на президента Борис Трайковски.

От едната страна паметници за обособяване на "своята" идентичност, от другата - абсурдни претенции със същата целСнимка: Petr Stojanovski

Историческите емоции - лош съветник

Друг македонски журналист, шефът на скопския Център за медийно развитие Роберто Беличанец, също апелира за повече здрав разум: „Сега е особено необходимо първо да изпуснем парата от напрежението в двустранните отношения на всички равнища и нещата да се успокоят. Нека и двете страни да заговорят на езика на прагматизма, без излишни исторически емоции и лепене на етикети.“

Българският политолог Огнян Минчев също взима под лупа историческите вълнения: „Сегашните проблеми в отношенията между София и Скопие произтичат преди всичко от водените и от двете страни „политики на идентичността“, които са печално познати с изблиците на историческа емоционалност. През 1992 г. тогавашният български президент Жельо Желев обяви, че България признава македонската държава, но не и македонска нация. А това е пълен абсурд от гледна точка на международното право. Седем години по-късно Скопие и София официално се отказаха от взаимните си претенции за статуса на „своите“ малцинства."

Картата на разбирането и здравия разум още не е начертанаСнимка: Fotolia/Bastos

Вместо медийни и политически залпове - повече прагматизъм!

Оттогава започва обаче инерция в двустранните отношения, продължаваща вече 14-та година и довела до ново връщане към политиките за „защита на идентичностите". "В Македония, казва Минчев, копаеха все по-дълбоки ровове, за да обособят македонска идентичност, която край Вардар се свързва с кого ли не - от античността до наши дни, само и само да е много далеч от българската! В България пък историци от рода на Божидар Димитров си присвоиха думата по всички въпроси на съседството с Македония. Същевременно Скопие изнесе своята политика на идентичност на международната сцена по начин, който много дразни българската страна. Достатъчно е да спомена само шума около филма „Трето полувреме“. Очевидно е, че след медийните и политическите залпове не можем да очакваме в скоро време отлични отношения между двете съседни страни. Но поне можем да се опитаме да ги направим по-разумни и по-прагматични, като уреждаме взаимните си претенции единствено през призмата на върховенството на закона“, апелира Минчев.

Автор: Н. Цеков/ Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ