Филмът „Трето полувреме” за съдбата на депортираните 7240 македонски евреи по време на хитлеристката окупация, представен наскоро в Скопие, сочи България като страна, която е виновна наравно с нацисткия режим в Германия. В свое изследване, озаглавено „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието - факти и митове”, българският историк Спас Ташев твърди, че отговорността на българската държава е ограничена.

Пъкленото дело на тримата Адолфци

Автор на предговора е израелският публицист Самуил Ардити, известен с книгата си „Човекът, който изигра Хитлер”. Според Ардити България трябва да се извини заради участието на български младежи при депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония през 1943 г., а и заради съучастието на български колаборационисти, какъвто е бил българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев.

Ардити припомня и още един срамен факт: корумпирани български чиновници и гешефтари са участвали в разграбването на имоти и вещи на жертвите. „Но България и нейните политици по никакъв начин не са длъжни да поемат отговорност за самата депортация. Тя е единствено и само пъклено дело на тримата Адолфци - Хитлер, Айхман и Бекерле. България изми името си още през 1943 г. с ”тихата армия” от поне 100 хиляди българи, които протестираха и помогнаха за спасението на своите съграждани-евреи”, твърди израелският публицист Ардити, който е един от оцелелите над 48 000 български евреи.

Трагичните събития от пролетта на 1943

Историкът Спас Ташев казва: „Когато анализирах данните от списъците на депортираните към лагерите на смъртта близо 12 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието, стигнах до един извод, по-страшен и от самата депортация. 500 от жертвите са били бебета на възраст до една година. Тези хора щяха да бъдат живи и днес.”

Ташев твърди, че представените документи и кадри от германски кинохроники хвърлят нова светлина върху трагичните събития от месец март 1943. Авторът цитира редица документи от германски и български архиви, според които българската войска и администрация във Вардарска Македония и Беломорието е била подчинена на германския окупационен корпус. Нещо повече: българската държава е трябвало да храни и издържа този корпус.

Кой е знаел истината?

„Според договорите между Берлин и София тези земи не са били считани за българска територия, а жителите им не са признати за български граждани. В тях де-факто и де-юре се е разпореждал Берлин. От германските кинохроники за депортацията на македонските и гръцките евреи съвсем ясно се вижда, че транспортът и охраната на „влаковете на смъртта” са изцяло германски. Много интересни материали открих и в документацията за процеса срещу Адолф Айхман през 1961 в Израел. Показанията на Айхман говорят, че България няма пръст в инициативата за унищожението на вардарските и беломорските евреи. Нещо повече: Айхман твърди, че царят и правителството са били държани в заблуждение за това какво смятат да правят хитлеристите с изселваните евреи от окупираните земи. Единствено комисарят по еврейските въпроси Александър Белев е имал ясна представа за взетото през 1942 г. „крайно решение” по време на срещата на нацисткия елит край Ванзее. Тоест, част от вината за гибелта на беломорските и вардарските евреи носят прохитлеристки настроените министри от правителството на Богдан Филов - особено Белев и вътрешният министър Никола Габровски. В същото време част от българските институции работят за спасяването на евреите”, свидетелства Спас Ташев.

Колко са българските "праведници"?

През 1953 г. в Израел е създаден мемориалът „Яд Вашем”, посветен на Холокоста. Една от целите му е да издири и увековечи паметта на „праведниците” - хора с нееврейски произход, спасили евреи от техните палачи. Досега за „праведници” са признати 24 000 души. Въпреки че само Дания и България успяват да спасят живота на своите граждани от еврейски произход, за „праведници” са признати едва 20 българи, недоумява Самуил Ардити. Този „статут” е присъден на 6200 поляци - независимо, че 3 300 000 полски евреи се прощават с живота си. В Холандия, чието еврейско население е депортирано изцяло, „праведниците” все пак са 5000. В Албания са спасени по-малко от 400 евреи, но за „праведници” там „Яд Вашем” е признал 69 души. А в Гърция, която загуби 85 на сто от своите евреи, „праведниците” са 300.

„До неотдавна в Израел никой не знаеше за ролята на българския революционер от ВМРО  Владимир Куртев, който наравно с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев е изиграл ключова роля за спасяването на българските евреи. По моя инициатива „Яд Вашем” направи двугодишно проучване и наскоро го призна за праведник”, разказва израелският публицист Самуил Ардити.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев