"По-рано можеше да се усети духа на града" - разказва пред изданието българската историчка Жанет Митева, според която днес вече това е невъзможно - заради колите. Пречи не само движението, към него се добавя боклукът, който лежи по улиците, разбитите паважи, претъпканите автобуси, многобройните пришълци с не най-добри обноски.

Джунгла, лудница, хаос...

Мнението се споделя и от другите софиянци - градът е шумен, мръсен, невъзможен, недружелюбен, неумолим. Враждебно място, джунгла, лудница. Девизът на София "Расте, но не старее" се е превърнал от 1989 година насам в мрачна визия: след промените личните автомобили са се увеличили неимоверно, автоколони задръстват улиците. Строи се хаотично - както в центъра, така и в предградията. Никой не вярва на официалната статистика, съгласно която в града живеят 1,4 милиона души, по-скоро са над 2 милиона.

Докато българите все още са запазили урбанистичната си любов за Пловдив, Велико Търново и Варна, любовните обяснения към София са рядкост и идват най-често от перото на някой чужденец. Например записките на живеещата в столицата норвежка, публикувани под заглавието "Обичана София", които биха могли или да предизвикат протестите на софиянци, или да послужат като доказателство за популярната теза, че чужденците са ако не глупави, то най-малкото твърде наивни, пише "Ди Пресе".

Изкуственият град

По-нататък изданието цитира антрополога Ивайло Дичев, който казва: "София се разви изключително бързо. Тя е изкуствен град. Само малцина се идентифицират с нея." Писателят Деян Енев пък намира тази София, която му е мила и скъпа, по площад "Славейков", край щандовете с книги.

Междувременно общинските власти мечтаят за строителството на високи офис-сгради в старата търговска част, говори се дори за премахването на Женския пазар. А скорошна директива нарежда всички табели от социалистическо време да бъдат снети. "Това е селски манталитет, смята се, че новото е най-хубавото" - обяснява Дичев пред австрийския вестник.