Първата обща акция на тази европейска мрежа е открито писмо до руския президент Медведев, в което се протестира срещу обиска в офиса на дружеството "Мемориал" в Санкт Петербург, занимаващо се с масовите престъпления в ГУЛАГ. Българската комисия за архивите на ДС обаче не е подписала писмото. В Берлин дори не знаеха, какви точно са аргументите на София.

Обискът в офиса на санкт-петербургското дружество "Мемориал" и изземването на документи е "целенасочен опит за сплашване от страна на руската държава". Това се казва в протестното писмо, инициирано от службата за разсекретяване на архивите на източногерманската Държавна сигурност, ръководена от Мариане Биртлер. Писмото е подписано от колегите й в останалите служби от европейската мрежа за сътрудничество: Полша, Унгария, Чехия и Словакия. От Румъния са се извинили, че не са подписали писмото заради краткия срок и новогодишните празници.

От София - ни вопъл, ни стон

В интервю за Дойче Веле днес председателят на българската комисия Евтим Костадинов се извини за недоразумението и обясни, че са получили протестното писмо едва на шести януари при краен срок за подпис - седми януари.

Не това обаче е в основата на липсващия подпис на София в протестното писмо до руския президент Медведев. Според председателя на българската комисия за архивите на ДС Евтим Костадинов:

"Това, което се искаше в настоящото писмо, е в противовес на законовата рамка, в която работи нашата комисия. Ние сме независим държавен орган и не можем да се ангажираме с политически внушения или пък с вземане на определена политическа позиция", твърди Евтим Костадинов.

Защо тогава протестното писмо до Медведев в защита на руските колеги, разследващи масовите престъпления на КГБ, е подписано от колегите на Евтим Костадинов във Варшава, Будапеща, Прага и Братислава?

Обмен на информация и улеснен достъп

"Всяка страна работи по различен закон и подписвайки споразумението, ние записахме там, че ще си оказваме вазимопомощ при стриктно спазване на съответния закон в дадена страна", обяснява Евтим Костадинов.

При това, добавя той, споразумението се отнася само до сътрудничество между подписалите го агенции, т.е. обмен на информация и улеснен достъп до чуждите архиви.

Говорителката на службата за разсекретяване на досиетата на ЩАЗИ Хелви Абс припомни обаче друг абзац във въпросното споразумение, а именно, че тези агенции искат да излизат с единна позоция в рамките на ЕС, когато става дума за достъп до архивите на някогашната коминистическа Държавна сигурност.

"В тази европейска мрежа искаме да подчертаем, че не става дума само за изолирана национална тематика, а за хвърляне на светлина върху миналото в европейски и интернационален контекст", се казва в споразумението, сключено през декември в Берлин.