След 12 години преговори и 7 различни споразумения, през 2007 г. България най-после сложи подписа си върху един от най-мащабните за страната международни енергийни проекти. “Бургас-Александруполис” стана крайъгълен камък на политически сметки, геополитически залитания, екологични дебати и тревоги на обикновеното гражданство. Подетата от тогавашния социалистически кабинет линия на синхронизиране с руските национални интереси влезе в обществен спор с евроориентирани анализатори, заговори се усилено за диверсификация на енергийните източници, а морски природозащитници яростно сложиха нефтено-черна точка на проекта.

По взаимно съгласие

България многократно бе обвинявана от руските партньори в неизпълнение на поети задължения, като междувременно самите руснаци се преориентираха към други пазари и клиенти. Въпреки положителната оценка в екодоклада на МОСВ, премиерът Борисов отсече, че няма доказателства за гарантирани ползи, изтъквайки високия риск за безопасността на населението, поминъка, туризма и природата. И така до днес, когато правителството на ГЕРБ, иначе често обвинявано в хаотичност в решенията си, прояви ясна воля и предложи на трите партньорски държави взаимен отказ от мегапроекта. Защо?

Като основна причина се посочва неизпълнение на договореностите във финансовата им част, както и това, че като цяло те са неизгодни за България. Поисканият от България “развод по взаимно съгласие” ще бъде обезпечен от допълнително отпуснати от бюджета средства за изчистване на дължимите вноски. В тази връзка финансовият министър уверява, че от това няма да произтекат правни последици, напр. санкции или плащане на неустойки.

Българското участие донякъде е разколебано и от поведението на мажоритарния руски акционер. Специалисти сочат, че няма достатъчно налична суровина (руски нефт), както и че Каспийският тръбопроводен консорциум не планира разширяване на трасето до руското пристанище Новоросийск. А това допълнително затруднявало проекта. Тези обстоятелства са естествен резултат от руската геополитика, чиято жертва често се оказват малки държави като България.

Къде стяга обувката?

Всъщност болката на София е друга. Българската страна се опасява, че планираната инвестиция няма да донесе големи печалби. При нисък дялов капитал и ниски транзитни такси България би трябвало да отчужди огромно количество горски фонд и съответно да компенсира собствениците. Българският енергиен форум вече приветства правителствената реакция като мъдра и защитаваща националните интереси. Да не забравяме и сигнала, който решението излъчва към европейските партньори на България - лоялност към ЕС.

А сега накъде?

“Южен поток”, “Белене”? Много са още подводните камъни пред управляващите. От трезвата оценка и доброто стопанско отношение на държавата зависи не само енергетиката, а и пряко икономическото добруване на хората. Можем само да си пожелаем и в следващите управленски решения на правителството водещ да бъде националният интерес, често даван като евтин курбан пред поредната Велика сила.