По време на комунизма България бе смятана за 16-та съветска република. След демократичните промени през 1989 година връзките между двете страни залиняха - София избра западния път на развитие, а присъединяването на страната към НАТО (през 2004 година) и към ЕС (през 2007 година) окончателно откъснаха малката балканска държава от руската орбита, пише "The Moscow Times".

"Големият шлем"

В една област обаче влиянието не само че не намаля, но дори се засили допълнително: в енергийния сектор. България покрива почти изцяло нуждите си от природен газ чрез внос от Русия, единствената българска атомна електроцентрала е съветски проект, а най-голямата петролна рафинерия в страната беше приватизирана от руската компания Лукойл. Дори и като членка на ЕС България продължи да развива връзките си с Москва в енергийната сфера. Сътрудничеството с Русия по трите големи проекта: АЕЦ Белене, "Бургас-Александруполис" и "Южен поток", бе наречено от бившия президент Георги Първанов "Голям шлем".

По време на управлението на Бойко Борисов България се отказа от два от тези три проекта и се подписа единствено под решението за "Южен поток". Падането на кабинета "Борисов" и завръщането на социалистите във властта разбудиха в Русия надеждата, че отказаните проекти биха могли да бъдат възобновени - и най-вече този за втора атомна електроцентрала край Белене. Новият български премиер Пламен Орешарски бе министър на финансите в социалистическото правителство, което подписа с Русия т.нар. "Голям шлем". А малко след като пое премиерския пост, Орешарски заяви, че според него проектът "Белене" трябва да бъде довършен.

Кремъл знае какво иска

Новият български премиер не разглежда "Белене" като политически въпрос - той гледа на проекта от икономическата му страна. Именно икономически са обаче основните съображения против довършването на проекта - България продължава да има излишък на произведена енергия и дори се наложи да спре някои от мощностите си. А противниците на АЕЦ "Белене" твърдят, че разходите за построяването на централата (около 10 млрд. евро) ще направят цената на произвеждания ток изключитено неатрактивна. Москва обаче не се отказва - тя води дела за огромни обезщетения, от които е готова да се откаже, ако проектът бъде възобновен. Използва се и още един механизъм - натиск върху София по политическа линия. Ако тази тактика пожъне успех, това ще бъде третото рестартиране на "Белене" през последните 30 години.

Пред третия голям проект - този за "Южен поток" - няма никакви пречки. Не и от българска страна. Основните спорове по този въпрос са между Москва и Брюксел - заради това, че тръбата се конкурира с европейския проект "Набуко". София от своя страна използва участието си в "Южен поток" като коз в преговорите с Газпром за цената на природния газ, която миналата година беше намалена с 20 процента. След като и предишното, и настоящото българско правителство подкрепят проекта и след като подготвителните работи по изграждането на българския участък от тръбата са на 70 процента готови, не можем да очакваме някаква промяна в българската позиция по този проект, пише в заключение "The Moscow Times".

АГ, МТ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел