Нападение в Мюнхен, самоубийствен атентат в Ансбах, терор в Ница и Нормандия - тези бяха горещите новини през последните дни. А в дигиталната епоха социалните медии са достъпен източник на информация. Вече почти няма събитие, което да не бъде отбелязано в интернет със свидетелства на очевидци. Цитираните по-горе шокиращи инциденти не правят изключение. В такива моменти се разкриват както предимствата така и недостатъците на социалните медии.

Експертът в борбата срещу тероризма Йоахим Краузи подчертава в интервю за "Дойчландфунк", че социалните медии трябва "да се оценяват амбивалентно". От една страна те дават автентични информации, от друга обаче разпространяват и много "боклук".

Бързина и автентични свидетелства

Става ли дума за бързина, обхватност и мобилност, социалните медии далеч изпреварват традиционните медии. Те имат връзка с интернет, потребителите могат да постват снимки и видеа на току-що случилото се. Все едно къде се намират, милиони хора виждат тези съдържания. Подобни автентични свидетелства от мястото на събитието предлагат на обществеността полезни информации - но само ако са поставени в мрежата разумно и внимателно.

Миналия петък в Мюнхен полицията и властите също използваха социалните медии - за информации за това кои са потенциално опасните райони, както и за спирането на обществения транспорт. Мюнхенската полиция беше най-активна в Туитър, където поства актуални информации на най-малко четири езика.
За работата си по време на мащабната операция тя получи много положителни реакции. Особена похвала получи говорителят на полицията Маркус да Глориа Мартин, който внасяше спокойствие в медийния хаос и който междувременно има много фенове във Фейсбук.

Помощ за нуждаещите се

Социалните медии служат обаче не само като източник на информация. Постингите в Туитър и други платформи могат непосредствено да помогнат на жертвите и нуждаещите се от помощ. Например хаштагът #PortesOuvertes или #Opendoors. "Отворени врати" се появи като понятие за пръв път след терористичните удари в Париж през ноември 2015 г., когато парижани отвориха домовете си, за да подслонят хора, които не можеха да се приберат вкъщи, или пък туристи в града по време на атентатите. Жителите на Брюксел и Ница също възприеха техния пример, а миналия петък мюнхенчани използваха съответно германския хаштаг #OffeneTür.

Жестове като този, а и други инициативи за помощ, например призивът за дарения за жертвите, открояват обединяващата сила на социалните медии по време на или след някоя трагедия.

Първо мисли, после туитвай!

Туитове и видеа крият обаче и коварства. Насред хаоса атмосферата често е нажежена, постингите често са пълни със снимки на кървави сцени. Много неща се постват, без да се мисли дали е уместно.

Някои постват, защото имат доброто намерение да информират за ситуацията, други – за да привлекат вниманието, като публикуват шокиращи снимки. Много потребители са склонни в такива моменти да постват непотвърдени информации или такива от неблагонадеждни източници. Така беше и при нападението в Мюнхен. Минути след като новината бе съобщена, мрежата се напълни с недостоверни съобщения.

След атентата в Ансбах в мрежата също имаше много спекулации. Някои потребители дори призоваха други потребители, както и медиите, да не разпространяват слухове, а да изчакат, докато ситуацията се изясни.

Терористите искат внимание

Дори когато дадено съобщение бъде потвърдено, към него трябва да се отнасяме много предпазливо. С атентатите терористите се стремят да привлекат вниманието. Те искат колкото се може повече хора да видят деянието им и да сеят страх чрез него. Когато се разпространяват подобни съобщения, тези хора и организации получават точно това, което искат – те привличат внимание. В крайна сметка така се прави услуга на терористите.

Кристиан Кристиансен, професор по журналистика и експерт по социалните медии в университета в Стокхолм, предупреди в туит, публикуван часове след атентата в Ница, че който поства снимков материал с кървави сцени от мястото на атентата всъщност изпълнява желанието на терористите.

Респект към жертвите

След атентатите в Париж, Брюксел, Ница, Мюнхен и Ансбах една от първите реакции на властите беше да призоват да не се постват такива снимки – дори само и от уважение към жертвите и техните близки. Кристиан Кристиансен каза в туит след атентата в Ница следното: “Ако момичето, което обичаш, бъде прегазено от камион, нима ще искаш в социалните мрежи да се появят след това снимки на трупа ѝ?!”

Да не пречим и на работата на полицията

Друг проблем са снимките на живо от мястото на събитието или пък на действията на полицията. Те могат да дадат указания на извършителите и с това да попречат на спасителните или следствените действия. В Мюнхен полицията на два пъти и на няколко езика призова в Туитър да не се публикуват подобни съдържания.

Новините за кървави нападения са чувствителна тема. Но в най-сложна ситуация в такива моменти се оказват потърпевшите и силите на реда. А потребителите на социалните медии трябва много добре да си помислят, още преди да постват, какви последици могат да имат подобни качени в мрежата съдържания или тиражирането им чрез едно кликване върху бутона “харесва ми”.