Изпращаме една "седмица на истината" - за Гърция, за еврото, за всички европейци. А също и за световната икономика. След пет дни, през които видяхме много нещо казано и изписано, но не видяхме конкретни резултати, можем да заключим: проблемът си остава.

Само дето беше спечелено още малко време. Едва ли това трябва да ни изненадва, тъй като добре знаем, колко сложен е проблемът, и колко неща бяха сгрешени, за да се надяваме на бързо и магическо решение на проблемите.

Прекалено много грешки

Проблемът с еврото е дърво с много корени. Една от допуснатите грешки е свързана с фабричния дефект на Европейския валутен съюз. Защото само една обща валута не е в състояние да гарантира здравината на един съюз от страни с твърде различни икономики и икономическа мощ.

За това са необходими и единни стандарти, правила и институции, които да съблюдават спазването на общите правила и стандарти. Казано по друг начин - нуждаем се от едно европейско икономическо правителство.

А колко далеч от такова правителство са европейските страни, илюстрира президентът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу в интервю за "Зюддойче цайтунг". В него той обяви, че още през първия си мандат безуспешно е настоявал за една по-силна европейска статистическа служба, която да е в състояние да открива измами. 

Като например фалшифицираните навремето от Гърция данни за прием в еврозоната. По думите на Барозу това е трябвало да бъде предотвратено навреме от страните-членки. Всичките заключения на Барозу представляват и болезнено признание за политическото разногласие в Обединена Европа.

Цялата власт на банките

И това обаче не е всичко. Европейската политика ставаше все по-недееспособна. През последните 10 години, които ще влязат в историята като епохата на неолиберализма, политиците все повече изпускаха инициативата и я предаваха в ръцете на финансовия свят. Той пък от своя страна все повече разхлабваше правилата, разоръжавайки все повече политиката.

През цялото това време Централните банки преяждаха, включително с власт, и едва след краха на "Леман брадърс" се заеха да вкарват някакви мизерни пари в системата. Така възникна една ситуация на пазара, която се описва с една единствена дума - неовладяема. 

Спекулантите на пазара сега са най-доволни. Тяхната игра е лесна и проста - те стоят отстрани, наблюдават цялата политическа суета и трупат огромни печалби от сегашната слабост на Европа, за която тя самата си е виновна. Крайно време е да бъде сложен край на тази игра. Дотогава обаче със сигурност ще има още много "седмици на истината". Както тази, която изпращаме сега.

Автор: Хенрик Бьоме, Е. Лилов;  Редактор: Бистра Узунова