Споразумението ще бъде готово идната седмица, а националните парламенти ще имат достатъчно време да го гласуват. Условията за изплащане на 10-те милиарда евро обаче са доста сурови: Кипър трябва да извърши сериозни реформи, а клиентите на кипърските банки трябва да дадат своята лепта за спасяването им чрез еднократен данък.

5,8 млрд. евро от вложителите

Банковите влогове над 100 хил. евро ще бъдат обложени с 9,9 % данък, а за тези под тази граница ставката ще бъде 6,75 на сто. Според експертите по този начин ще бъдат набрани 5,8 млрд. евро. Данъкът върху влоговете ще важи също и за чуждестранните клиенти на кипърските банки. Сумите по чуждите влогове ще бъдат автоматично замразени, така че никой няма да може да си спести този данък, обясни членът на борда на директорите на ЕЦБ Йорг Асмусен. Кипърският парламент освен това ще трябва незабавно да гласува съответния закон, за да може данъкът да бъде удържан още в началото на следващата седмица - така ще бъде избегнат възможен отлив на капитали от страната.

"Много внимателно проверихме разпределението на финансовото бреме. Ние не наказваме Кипър", увери шефът на еврогрупата Йерун Дейселблум. За първи път от избухването на кризата за спасяването на държавните финанси ще плащат не всички данъкоплатци, а само клиентите на банките. През 90-те години Италия въведе подобен еднократен данък, за да запази стойността на лирата. След дълги преговори Кипър обеща да увеличи и рекордно ниския си корпоративен данък на 12,5 процента. Ирландия и Кипър са двете държави в еврозоната с най-нисък корпоративен данък, с който те се опитват да привличат чуждестранни фирми. Кипър трябва да проведе и дълго отлаганата приватизация на държавните предприятия и да наложи контрол върху държавните дългове. До 2020 година те трябва да паднат до 100 % от БВП на страната.

Правителството в Никозия има спешна нужда от свежи пари, за да подкрепи кипърските банки, изпаднали в тежко положение след опрощаването на част от дълговете на Гърция. Британци и руснаци държат голяма част от влоговете си в кипърски банки. От години критиците обвиняват Кипър, че чрез ниските си данъци привлича в страната мръсни пари. Никозия отхвърля тези обвинения. Но междувременно Кипър се е превърнал във втория по големина чуждестранен инвеститор в Русия. От своя страна Москва обмисля дали да не удължи срока за погасяване на кредит, отпуснат на Кипър.

Пробивът в преговорите с Кипър бе постигнат след месеци на тактическо изчакване. Новото консервативно правителство в Никозия дълго се съпротивляваше на условията на МВФ, Германия, Финландия и Холандия. Сега Кипър става петата страна от еврозоната след Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, която се подслонява под спасителния чадър.

На лов за мръсни пари

По изрично настояване на финансовите министри от еврозоната Кипър трябва да докаже, че банките спазват стриктно директивата на ЕС срещу прането на пари. Независими експерти ще направят проверка, защото съществува основателно подозрение, че голяма част от авоарите в кипърски банки са от "мръсни" пари - основно руски.

Писменото споразумение за финансовата помощ за Кипър ще бъде публикувано идната седмица, за да може националните парламенти да го гласуват.

АГ, ДПА, РТР, ФАЦ, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов