Коментар от Иван Бедров:

Ключови представители на целия политически спектър. Ключови играчи в цели сектори на икономиката. Ключови участници в публичното говорене. Ключови държавни служители... Това са характеристиките на по-голямата част от хората, чиито имена присъстват в най-популярното четиво в момента - сканираните страници от тетрадката на охраната на сградата, от която е била управлявана фалиралата вече КТБ.

Странен е начинът, по който тези файлове стигнаха до публиката - разпратено до медиите писмо, подписано от Цветан Василев, което малко по-късно бе опровергано от сайта на самия Цветан Василев. Банкерът в изгнание обаче нито спомена нещо за линковете към копията от книгата с посетителите, нито някой след него посмя да оспори тяхната автентичност. Подробните данни за влизали и излизали от кабинета на Цветан Василев, по ден, час и минути, направи много лесна проверката - и да, това е тетрадката.

И синият, и червеният отбор

Списъкът показа недвусмислено, че Цветан Василев редовно е беседвал в кабинета си с ключови фигури от целия политически спектър. Леви, десни, популисти. Почти всички. Посрещал е и най-влиятелните имена в енергетиката - и от частния, и от държавния сектор. Отново редовно. Това само припомни думите на бившия американски посланик Джон Байърли, който в изтекла през 2011 година грама определя КТБ като банката на руския енергиен интерес в България.

Редовните срещи на толкова много политици и бизнесмени с банкера Цветан Василев само потвърждават отдавна известното - че той е имал достатъчно добри позиции в достатъчно много партии и в достатъчно много бизнеси. Че е имал възможността да определя политиката и че не той е ходил в парламента, а парламентаристите са идвали при него. Редовно. Това обаче не го прави изключение, защото и други от най-големите в бизнеса могат да се похвалят с подобни контакти.

И всички регулатори

Ако продължим с футболната метафора, Цветан Василев е имал на своя страна не само няколко отбора, но и всички съдии. При него са ходили шефът на банковия надзор Цветан Гунев, който по-късно се превърна в обвиняем. И шефът на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. И шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, който е посещавал банкера изненадващо често. Всеки може да бъде приятел с всеки, но в случая става дума за собственик на банка, на застрахователно дружество и на телеком, който домакинства на надзорниците на съответните сектори.

И ако днес политици с бодър глас рапортуват, че КТБ е била пирамида, то всички изредени посетители са си затваряли очите и все още не разкриват цялата истина за аферата. Публиката бе скандализирана от клипа, в който Цветан Василев се весели заедно с управителя на БНБ Иван Искров, но срещите с другите трима надзорници по същество не се различават от музикалното изпълнение.

А защо не и публиката?

Когато човек се озове в ролята на Цветан Василев - в бившата му роля - за него е изключително важно да бъде харесван. Или поне да не бъде публично нехаресван. Тетрадката разкрива как е ставало това. Журналисти, главни редактори, издатели, социолози, „независими“ анализатори, политолози - дълга е редицата на редовните събеседници на Цветан Василев от този сектор. През 2013 година всички присъстващи в списъците имена участваха активно в обезсърчаването на гражданския протест. Ако някой досега е подозирал нещо, то от вчера вече знае, че това не е било неоправдано.

Публикуването на тези списъци е със сигурност част от войната за разпределяне на имуществото на разпадащата се групировка Василев-Пеевски. И със сигурност някои от имената в тях са заличени. Но това не е най-важното. По-същественото е, че сега моделът на „хакване” на държавата стана видим за повече хора. А физическото изчезване на Цветан Василев от България не може да убеди никого, че моделът вече го няма.