Подреждането на живота в препоръчителни и поучителни списъци, в десет точки, на които да се подчини икономическият или личният успех, показва от една страна прагматичния опит на човечеството да поопрости сложното си съществуване, а от друга служи за манипулативен наръчник в една или друга посока, тъй като със съмнителна лекота се налагат критерии: десетте най-красиви актриси на всички времена, десетте най-достолепно остаряващи мъже на планетата...

Списъкът несъмнено е и форма на порядък, закачен на входната врата на жилището или подреден в айпада на свръхзаетия делови човек, той дисциплинира и уплътнява всекидневния ритъм. Естествено, има и различни проявления на обществени списъци, които променят и дори пренареждат картината на публичното пространство и мислене: закъснелите български списъци със сътрудниците на ДС, например.

Списък от спомени

Най-огромна, а едновременно с това и свръхмистична популярност придоби навремето „оня списък“, занесен от Ахмед Доган в турското посолство. Днес сигурно малцина си спомнят колко словесни реки изтекоха, за да се докаже или опровергае дали в този списък са били имената на български разузнавачи в съседна Турция или някакви други имена. Или пък стратегически топоси, военни обекти, икономически тайни. Или нещо осмо и десето...

Най-скорошният пример бе този с „опорните точки“, наставляващи депутатите от БСП как да „накисват“ протестиращите млади хора. Този „списък” доста ни втрещи, защото ни припомни зловещи практики от недалечното минало. И по стара конспиративна традиция не стана ясно кой го е изготвил. С други думи, списъците не са без значение за формиране и насочване на общественото мнение. Те не са за подценяване и в сегашната предизборна ситуация.

Вече от години се дискутира въпросът с актуализирането и изчистването на избирателните списъци. Колко мъртви души присъстват сред имената на реални граждани, колко измами са възможни и вече осъществени, колко фантомни гласове печели тази или онази партия - можем да съставим списък с поне десет питания, които ще се зареят в сферата на догадките и политическия шаманизъм, без да получат конкретен отговор.

Списъците с главно С

В партиите и партийните централи най-голяма тръпка предизвиква съставянето на списъците с главно С. Те посочват водачите на листи, осигурени с избираемо място и гарантирана парламентарна кариера. Със смехотворен драматизъм бе коментиран благоевградският казус в БСП, при който местните структури искаха едного, пък уж не знаеха кого, а накрая с типична апаратна безцеремонност водачеството бе дадено на Вигенин. Само че изборите за Европарламент показаха, че къде осъзнато, къде от невежество, избирателите все пак могат да разтурят сигурната игра на партийците и да прередят списъците.

В списъците с водачи най-дразнеща е тактиката с „удвоените” имена. Хайде, холан, казва си избирателят, чак пък толкова незаменимост, съсредоточена само в една персона! Толкова ли няма и други представителни, можещи, енергични люде, та един да води две листи. Лош и недемократичен симптом е това, тяснопартиен, с неприятен подтекст: да устроим на всяка цена тези заслужили наши хора, да не им трошим властовия хатър, а че е невъзможно да представляват две области, два града или два района едновременно, много важно. Така изначално се влиза в нечестна игра с избирателите - как поемаш ангажименти към гражданите на Стара Загора, например, ако влезеш от пазарджишката листа?

А същностният списък?

Но сега думата ни е за списъците: мисля си, че преди да бяха обнародвали списъците с водачи на листи, участниците в предстоящите избори трябваше да ни представят списъка със задачите, които крещят за решаване. Малкият и среден бизнес назова една: непрекъснато влошаване на икономическия климат. Вложителите в КТБ сочат друга, пациентските организации - трета. Това е същностният списък, от който се нуждаем днес.