След острите предупреждения на Световната банка, МВФ, ЕК и агенциите за кредитен рейтинг, след еднозначните анализи и прогнози на международни и „домашни” икономисти, след безапелационните данни за срива на всички основни стопански показатели, Националният статистически институт най-сетне се престраши да обяви, че българската икономика се намира в рецесия. Само за първото тримесечие на тази година спадът на БВП е с рекордните 5 на сто спрямо данните от предходното тримесечие. Ефектът на тази констатация върху управляващите може да се сравнява единствено с наивното очакване на комюникетата на сеизмологичната служба, които да разсеят и последната илюзия, че усетените икономически трусове не са резултат от погълнатия политически алкохол, а са напълно реален факт.

Чия е вината?

Съдете сами: само допреди няколко седмици финансовият министър Пламен Орешарски твърдеше отговорно, че забавянето на икономиката не е критично и държавата разполага със солидни финансови буфери. И още нещо – в самия финал на предизборната кампания в края на май новият евродепутат и досегашен вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин противно на всички досегашни изявления на премиера Станишев и икономическия му екип, препоръча започването на предварителни преговори с МВФ, просто така, за „допълнителна” сигурност.

Сега, каквито и сърцераздирателни отчети за успешния мандат на тристранната коалиция да се леят, каквито и вопли срещу „привнесената отвън” криза да звучат, месец преди парламентарния вот някой ще трябва да започне да отговаря на въпроси като: банкерите от Уолстрийт ли са виновни за безобразните бетонни чудовища, съсипали през последните години не само българската природа, но и международния туризъм на страната? Западните капиталисти ли даваха разрешения за прочутите „заменки” и инфраструктурни дивотии? Кризата в Далечния изток ли повлия върху загубите от безбройните корупционни схеми и спирането на жизненоважните европари за България? Глобалното затопляне ли е причина силните години на растеж на световната икономика, съвпаднали с мандата на сегашната власт, да бъдат пропилени с некомпетентното и непрозрачно управление на публичния сектор, довело едва до 6 процентен годишен икономически растеж?

Основният проблем

Дори подобни въпроси да звучат вече риторично, възниква основният проблем – какво икономическо наследство ще бъде оставено на следващото управление на най-бедната европейска членка и как въпросното управление, което на сегашния етап е с напълно неясни контури, ще успее да предприеме в летящ старт най-важните антикризисни мерки и да изработи бюджета за идната година, който трябва да е готов до края на септември, сиреч в първия месец на евентуалната нова власт в страната?

„Има кой да пребори кризата, има, има!” – се надвикват предизборно кандидатите за властта отляво, отдясно и в центъра. „Разработили сме антикризисни програми, разполагаме с подготвени кадри, само ни поверете управлението и ще видите!” – апелират партийните централи.

Засега обаче няма достатъчно откровен политик, който да признае: „Спокойно, българи! Корабът потъва нормално!”. С изключение може би на един в нощта на евровота, който намекна нещо подобно...