позиция на Фишер среща потвърждение и от Амнести Интернешанъл. Коментар по темата от Мактиас фон Хайн:

Тъжният рекорд не изненадва: и през 2004 год. никъде другаде по света не бяха екзекутирани толкова много осъдени на смърт, колкото в Китай. Според доклада на амнести са били извършени най-малко 3400 екзеккуции. Точната цифра е държавна тайна и е по всяка вероятност значително по-голяма. Наистина Китай води от години насам статистиките на правозащитниците за броя на екзекуциите. Въпреки това обаче туй не бива да се отминава с безразличие. Франция и Германия във всеки случай обосновават усилията си за вдигане на военното ембарго срещу Китай с твърдението за подобряването на ситуацията с човешките права в Китай, в сравнение с 1989 год. Броят на екзекуциите е живо отрицание на тази теза. Учудващо е също така, че по време на сесията на заседаващат понастоящем в Женева Комисия по правата на човека САЩ не внесоха критична резолюция по адрес на Китай. При което обаче не бива да се забравя, че в статистиката на Амнести съмите САЩ се на четвърто място – в неприятно съседство с държави като Иран и Виетнам.

Що се отнася до разточителното раздаване на смъртни присъди в Китай, допълнително утежняващи са скандалните дефицити на пекинското правосъдие. Самопризнанията на осъдените са често в резултат на изтезания. Възможносите на защитата са ограничени. А за независима съдебна система и дума на може да става. Освен това в Китай смъртна присъда се дава не само за крупни престъпления, а за цяла поредица от деяния, от наркотрафик до злоупотреба и корупция.

Преди една година китайският депутат Чен Жонлин на сесията на китайския парламент назова открито цифрата от 10 хиляди екзекуции годишно. Наистина впоследствие бе принуден да се дистанцира от изказването си и да заяви, че ставало дума само за приблизителна преценка. Той обаче придаде импулс на спешно необходимата в Китай дискусия по смъртните присъди. Дотогава реформите се ограничаваха разстрелите да бъдат заменяни с отровна инжекция, което било уж по-хуманно. Тогава обаче и в китайски вестници започнаха да излизат съобщения за съдебни грешки и екзекутирани невинни. В крайна сметка на тазгодишната сесия на китайски парламент поне бе взето решение всички смъртни присъди да се проверяват от Върховния съд. Тази проверка и без това се предвижда от конституцията, но не се съблюдава от над 20 години насам. Преди две десетилетия бе проведена първата масивна кампания за борба срещу престъпността под наименованието “да нанесем тежък удар” и Върховният съд не успяваше да проверява издаваните смъртни присъди. Тогава както и днес китайското ръководство вярва в уж сплашващата роля на смъртното наказание, поради което и част от екзекуциите са публични. Въпреки това продължаващият да нараства брой на престъпленията би следвало да накара правителството, да започне да мисли повече в категориите на социологията: колкото и много да са екзекуциите, броят на престъпленията няма да намалее, докато ножицата на доходите между бедни и богати продължава да се отваря все по-широко.