Нов български план за европейските правила за даване на политическо убежище претърпя неуспех, след като Унгария обвини авторите му, че с това удовлетворявали интересите на Германия, пише списание ПОЛИТИКО. Изданието, което разполагало с копие от документа, се смята за най-добре информирания източник за политически новини от ЕС. То съобщава за проведена във вторник среща на ниво посланици на страните-членки, на която бил обсъден въпросният български компромисен проект. Хафингтън Пост излиза по същата тема с предизвикателното заглавие: „Всичко само за Германия? Нов план за бежанците разгневява ЕС".

Българското предложение 

За да се разбере същината на спора, изданието припомня, че "европейската политика по отношение на бежанците е в парализа. Германия настоява за квоти за преразпределяне на бежанците на територията на целия ЕС, но Унгария и Полша категорично отхвърлят това", пише Хафингтън Пост. Варшава и Будапеща явно се опасяват, че ако бъде приет нов вариант на тази политика, на тяхна територия също ще се появят бежанци – и то не само в резултат от преразпределянето.

Според ПОЛИТИКО, планът на България е опит да се прехвърли мост над пропастта, разделяща граничните страни и няколко държави в Източна Европа. Изданието обяснява: „Гранични държави като Италия и Гърция твърдят, че сегашните правила са нечестни, защото натоварват с прекомерна тежест първата страна, в която влиза кандидатът за политическо убежище. В същото време източноевропейски държави като Унгария и Полша отказват да участват в каквато и да било система за преразпределяне на бежанци."

Изданието пише още, че българското европредседателство е предложило компромисен вариант на досегашните планове. Първата страна от ЕС, в която влезе даден кандидат за убежище, да носи отговорност за него в продължение на пет години след "окончателното решение" за статута му. Досегашното предложение бе за срок от 10 години, а Италия и някои други страни-членки дори искаха той да бъде намален до две години. В мотивите на българското председателство се посочва, че по време на дискусиите много страни са дали ясно да се разбере, че 10-годишният срок е прекалено дълъг и не може да послужи като база за компромис, докато други категорично са подкрепили предложението. Пред ПОЛИТИКО европейски дипломати са посочили като проблем и формулировката в българския документ за „окончателно решение", което може да се интерпретира по най-различен начин, понеже правилата за даване на политическо убежище в различните държави от ЕС са различни.

Аргументите на несъгласните

Всъщност става дума за следното: ако периодът се сведе до пет години, граничните държави, но също така Германия и други западни страни, ще могат след изтичането на този срок да се освободят от отговорността за бежанците. А Полша и Унгария се опасяват, че това ще насочи много от тези хора към техните страни. 

При представянето на новото предложение българският посланик подчерта, че то взима предвид позициите на всички страни-членки, пише ПОЛИТИКО и цитира неназован дипломат от ЕС. Според него унгарците са възразили срещу българското предложение с аргумента, че то представлява интересите само на една държава – Германия. ПОЛИТИКО уточнява, че и двама други дипломати са потвърдили информацията за такива разговори. Един от тях е казал пред списанието следното: „Беше цивилизована и дипломатична обмяна на мнения… Унгарците не споменаха изрично Германия, но беше ясно, че…те фактически ги обвиняват, че са "роби" на Берлин."

Според списанието, унгарски дипломати са отказали да коментират срещата, но официални представители на други страни са заявили, че България е дала всичко от себе си за намирането на решение.

„Този сблъсък показва колко трудно ще бъде на лидерите на ЕС да постигнат консенсус на срещата си на върха в Брюксел идния месец, която ще бъде посветена на реформата относно правото на политическо убежище", коментира списанието.  Според авторите, ако не бъде постигнато единодушие, решението по въпроса за миграцията ще се вземе с мнозинство, а това допълнително ще увеличи разлома между Изтока и Запада.