Тази седмица се навършват 10 години от личния триумф на германската учителка Фереща Лудинс. На 24 септември 2003 година Конституционният съд в Карлсруе постанови, че мюсюлманката има право да преподава в училище със забрадка и така отмени наложената ѝ преди това забрана. „Тогава бях истински щастлива”, спомня си 41-годишната Лудинс. „Малко по-късно обаче се оказа, че последиците от това решение са по-скоро вредни”, добавя тя.

Навремето съдиите от Карлсруе формулират в решението си едно важно изключение. То гласи: властите нямат право да забраняват преподаването със забрадка, но при наличието на съответен закон тази забрана би била легитимна. И тъй като въпросите на образованието са в правомощията на отделните германски провинции, осем от шестнайсетте провинции светкавично въведоха т.нар. „закон срещу забрадката”, който гласи, че в училище е забранено да се излагат на показ религиозни символи. В същото време обаче този закон съдържа някои изключения, свързани с християнските символи. Така победата на Фереща Лудинс се превръща изведнъж в поражение.

"Това е дискриминация!"

Поддръжниците на забраната са убедени, че мюсюлманската забрадка символизира безправието на жените в исляма. Според Фереща Лудинс обаче именно това съдебно решение потиска мюсюлманските жени. „То ни отнема възможността да работим и да правим кариера”, казва тя.

Серифе Ай споделя нейното мнение. Мюсюлманката е учителка по немски език и непосредствено след дипломирането си получава предложение за работа в град Дуисбург. Училището обаче ѝ поставя следното условие: да се откаже от забрадката по време на час. „Тогава трябваше да реша дали да следвам вярата си и да бъда автентична - или да правя кариера, но без забрадка. В крайна сметка избрах първото”, разказва Серифе.

Останали ѝ следните възможности: да се премести в провинция, където няма подобна забрана; да потърси частно училище, което позволява носенето на забрадка; или пък да започне работа като учителка по религия. В часовете по религия носенето на забрадка все още е позволено навсякъде.

През 2009 година организацията "Хюмън Райтс Уотч" публикува изследване, озаглавено „Дискриминация в името на неутралността”. В него се казва следното: „Федералните провинции, които забраняват религиозното облекло, но пък позволяват християнските символи, упражняват дискриминация на религиозна основа”. Германската забрана за носене на забрадка в училище е дискриминационна и поради това, че "погребва правото на жените да се самоопределят. Това също е един вид потисничество, което по нищо не се различава от онова потисничество, на което са изложени жените, които биват насилвани да носят забрадка", пише още „Хюмън Райтс Уотч”.

Фереща Лудинс е родена в Афганистан. След като в края на 1970-те съветските войски нахлуват в страната, семейството ѝ бяга първо в Саудитска Арабия, а след това пристига в Германия, където подава молба за убежище. Именно в Германия тя научава какво означава демокрация и свобода на мненията. „Точно тези принципи би трябвало да бъдат възприети от обществото и по отношение на религиозното облекло в училище. Не бива жените със забрадки да бъдат изключвани от учителската професия”, казва тя.

Да искаш да опознаеш чуждото

Савзан Чебли от берлинския Сенат по междукултурните въпроси е убедена, че в Германия трябва да има повече забулени жени на обществени позиции. Защото само така обществото ще се научи да ги приема.

„В Германия има много млади жени, които се забулват - и то без да бъдат задължавани от родителите си. Те го правят по собствено убеждение”, казва Чебли. И добавя, че съвсем скоро Германия вече няма да може да си позволи да не назначава учителки със забрадки - поради простата причина, че проблемът с недостига на квалифицирани кадри се изостря все повече.

Фереща Лудинс искрено се надява, че обществените нагласи ще претърпят известна промяна. Тя разказва, че нито един от учениците ѝ не се е страхувал от забрадката ѝ. Тя е била проблем по-скоро за родителите. Лудинс подчертава, че важна за нея е не толкова забрадката, колкото правото ѝ на самоопределение. Впрочем, Фереща Лудинс е записала двете си деца в католическо училище. „Човек никога не бива да пречи на децата да опознават нови хоризонти. Колкото повече многообразие, толкова по-добре”, казва Лудинс.

Автор: Л. Хербер, М. Кох, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел