Според изследване на Институт Отворено общество от миналия месец близо 34% от анкетираните българи мислят, че е справедливо да се отложи българското членство в Шенген – нищо, че страната е изпълнила „техническите“ условия, които са й били поставени. Точно това каза през изтеклата седмица и холандското правителство – че ще наложи вето върху евентуалното влизане на България в Шенген, тъй като страната не се справя с корупцията.

Българското алиби

Последното условие, както и условието за справяне с организираната престъпност, никога не са били поставяни официално пред страна-кандидат в някакъв универсален регламент. От тази гледна точка отлагането на българското членство тъкмо с този аргумент би могло да бъде лесно укоримо или най-малкото ползвано като алиби в едно общество, което иска да бъде третирано наравно с останалите.

Но случаят не е такъв. Това може да означава много неща, но едно от тях със сигурност е това – че според една сериозна част от българите дори влизането в Шенген и дори спазването на универсалните регламенти не е по-важно от това да се овладее корупцията и организираната престъпност. И че всеки, абсолютно всеки лост за въздействие върху властите в това отношение е добре дошъл.

Българското правителство не мисли така, а съдебната власт е направо извън мисленето по този въпрос. Докато страната стои извън Шенген, един управляем от вътрешен министър съдебен орган назначава оплетено в конфликти и подозрения за некомпетентност лице за председател на Софийския градски съд и според властите това няма никаква връзка с шенгенското членство. Според тях и поредицата от върнати обвинителни актове също няма никаква връзка.

Сега, когато Холандия казва, че ще наложи вето върху евентуално влизане на България в Шенген, тя действа отговорно не само по отношение на ЕС, но и по отношение на самите български интереси. Все пак тъкмо за българите е по-важно страната им да има наказуема в съда престъпност и поне слабо уловима корупция. Спирането на шенгенското членство е един от възможните начини за оказване на натиск върху властите да проявят малко повече ангажираност по този въпрос.

На кого вярват българите?

Впрочем, същото изследване потвърждава за кой ли път, че българите имат стабилно и високо доверие в европейските институции. Когато социолозите ги питат защо, според тях, България не е желана в Шенген, само 13% дават отговор, изразяващ недоверие. Примерно, само 5.66% мислят, че европейците се страхуват от вълна на имигранти от България и точно по тази причина не „пускат“ страната в шенгенската зона. Докато цели 54% смятат, че причината България да бъде вън от Шенген е точно тази, която се изтъква на глас – страната просто не се справя с престъпността и корупцията и толкова.

Това означава най-вече доверие в европейските институции. Огромна част от българите смятат, че когато една европейска институция дава обяснение за едно или друго свое решение, тя не лъже и не мами, нито има нещо скришно предвид. Това е доверие, за което българските институции могат само да мечтаят.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев