"Бях на десет години, когато за последен път прегърнах баба. Бях на десет години, когато детството ми беше отнето” - 15-годишната Роджин Намер чете стихотворение за изгубеното детство в родното й село в Сирия. Публиката на Младежкия културен фестивал във Вупертал за непридружени деца бежанци и техните настойници е притихнала и внимателно слуша творбите, с които Роджин Намер, Шахзамир Хатаки, Ясер Никсада и Робина Карими от "Poetry project" в Берлин разказват за преживяното. Идеята за "Poetry project" принадлежи на кореспондентката на германското издание “Шпигел” в чужбина Сузане Кьолбел. Тя смята, че чрез средствата на поезията тийнейджърите ще успеят да изразят своите чувства и да преодолеят различията между себе си и останалите. От 2015 г. насам проектът обикаля различни германски градове, за да могат младите хора да представят творчеството си на по-широка публика.

"Всички малки деца бяха мъртви"

"Имаше много деца в лодката, когато тя се преобърна. Ужасно се страхувах ..." - така едно момче от Мазари Шариф описва вцепеняващия ужас по пътя от Турция за Гърция: "Всички крещяха, аз - също." Шахзамир Хатаки прочита стихотворението си на персийския език дари: "Видях как майка удави детето си”. 65 души на борда на лодката чакали над два часа в студените води за спасение. “Само 20 души оцеляха, всички малки деца умряха."

Младият афганистанец пристига в болницата, когато самият той е на 15 години. След 20 дни успява да се обади на майка си и да й каже, че е пристигнал благополучно: "Как можех да й кажа, че в продължение на 10 дни можех да пия само какао, защото тялото ми беше пълно с морска вода."

Шахзамир Хатаки никога няма да забрави травматичното преживяване. "Когато хората ни питат как сме, любезно отговаряме, че сме добре", казва той замислено по време на интервюто зад кулисите. С поезията си младите хора искат да покажат "че не сме лоши хора". Момчето е "ужасено" от това какво ще се случи, когато навърши пълнолетие, защото вижда, че все повече афганистанци биват депортирани.

"Тук живее щастието, но тук живее и мъката"

Броят на молбите за убежище, подадени от млади мигранти е намалял, както и делът на одобрените за убежище: през 2016 г. тази цифра е 90 на сто, а през октомври 2018 г., процентът е спаднал до 60 на сто. Според информация на "Зюддойче цайтунг", германското правителство не желае да се придържа към решението на Съда на Европейските общности, а именно непридружените малолетни и непълнолетни лица да могат да се съберат със семействата си, дори и ако са достигнали пълнолетие по време на процедурата за предоставяне на убежище. Решаващият фактор е кога е подадена молбата, а не колко време ще е нужно на властите да я обработят. Съгласно германското законодателство обаче бежанецът трябва да бъде все още непълнолетен, когато родителите пристигнат в страната. Следователно външното министерство, отговорно за издаването на визи, не изпълнява решението, съобщава вестникът.

15-годишният Ясер Никсада израства като афганистански бежанец в Иран. Неговото стихотворение е адресирано до брат му, който все още се намира в Иран: "Повярвай ми, тук не е раят. Тук живее щастието, но тук живее и мъката ..."

За несправедливостите и трудностите разказва в своето стихотворение и 17-годишната Робина Карими. "Не е престъпление да си афганистанец", подчертава тя. Робина е избягала от Кабул и се оплаква, че афганистанците биват "подценявани". Всяка страна има своите благодетели, гении и престъпници. "Защо всички афганистанци биват наказвани затова, че някой се е държал зле?", пита тя и разказва по-късно, че властите изпитват голямо недоверие към нейните сънародници. Новините от Афганистан за ежедневните бомбени атентати я потискат все повече: "Много хора умират, много деца, много жени". Младото момиче не може да продължи разказа си, защото очите й се пълнят със сълзи. В стихотворението си тя умолява: "Спрете да ни измъчвате".

Консултантката Мария Шакура разказва, че получава много положителни отзиви от училищата по отношение на младите бежанци: "Всички те имат голямо желание да се учат". Тревожно е, обаче, че социалният климат се влошава все повече. През 2015 и 2016 г. е имало желание от страна на различни институции да се погрижат за бежанците, но днес отношението на властите е променено: "Дори служители, които винаги са били приятелски настроени, сега се държат по различен начин".

За мерки срещу расизма и социалното изключване настоява и Моника Кюпер, настойник на 17-годишната Мущааг Араб. "Радвам се, че се запознах се нея", казва тя, усмихвайки се на младото момиче. "Това познанство промени и разшири представата ми за света. Подобни запознанства препоръчвам всекиму".