"Този пръстен е от прабаба ми. Дадоха ми за него 140 евро, макар да струва много повече", разказва 72-годишната пенсионерка Лили Сари, която тъкмо излиза от една заложна къща. Жената много се срамува от стореното и не вярва, че някога ще може да откупи пръстена. Но поне ще има с какво да си плати тока и водата.

По-бедните гърци отдавна знаят какво е да се чувстваш унизен. Но сега, след три години криза и икономии, вече изнемогва и средната класа. Във всички квартали на Атина, както и в другите големи градове процъфтява един нов бизнес - бизнесът на заложните къщи. До 2009 г. в Гърция заложни къщи почти няма - само в центъра на столицата има няколко. А за клиентите им по правило се смята, че или не умеят да боравят с парите си, или пък са твърде увлечени по хазарта. "Винаги съм смятала, че е срамота до ходиш по такива места, а сега на мен самата ми се наложи. Много ме е срам", казва Сари.

Мрачно

В Атина заложните къщи никнат като гъби след дъжд - докато през 2010 година броят им е бил 81, днес в гръцката столица има цели 750 заложни къщи. При това немалка част от заложените вещи са крадени - нищо чудно като се има предвид, че в последните години кражбите нараснаха неимоверно. Почти всекидневно медиите съобщават за грабежи и кражби с взлом.

Животът в големите гръцки градове се е променил драматично. Много от хората вече изобщо нямат желание да ходят в центъра. По известната атинска търговска улица "Патисион" почти всеки втори магазин е затворен. И най-обикновените стоки са се превърнали в дефицит. "Продаваме само това, с което разполагаме. Не можем да си позволим да зареждаме нова стока", казва собственикът на един магазин за обувки в центъра на Атина. И ресторантите затварят един след друг, оцеляват само будките за бързо хранене, където можеш да се заситиш за 5 евро.

Оцеляване

И околната среда стана жертва на мерките за икономиии. Откакто през октомври в сила влязоха новите данъци, цените на нафтата скочиха с цели 50 процента. Това принуждава хората да търсят алтернатива - все повече гърци се отопляват с дърва. По данни на министерството на екологията, нормите за съдържание на фин прах надвишават многократно допустимото. В северната част на Атина са били измерени 150 микрограма на кубичен метър - при допустими 50.

Въпреки всичко това правителството е изпълнено с оптимизъм. Финансовият министър Янис Стурнарас е "напълно сигурен, че в края на 2013-та Гърция ще отбележи растеж - за първи път от шест години насам". Експертите обаче се питат дали социалната мрежа ще издържи дотогава. Всеки четвърти е безработен. Системата на здравеопазването е рухнала, много от лекарите обслужват само срещу заплащане в брой - лукс, който малцина в Гърция могат да си позволят.

АГ, ДПА, ДП, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел