Германия през 2014 година. Прокуратурата в Берлин разследва за подстрекателство към омраза мюсюлмански проповедник, който във видеопослание открито призова да се убиват евреи. Отново в германската столица израелски турист беше обруган публично от участници в демонстрация срещу израелската офанзива в Газа, а полицията едва успя да предотврати и физическа разправа с младия мъж. В Хановер пък депутат от Зелената партия пострада заради това, че е имал "неблагоразумието" по време на демонстрация да развява израелското знаме. В Есен също имаше няколко инцидента.

В много германски градове неонацисти, заедно с арабски противници на израелската офанзива в Газа, скандират на пропалестински демонстрации антисемитски лозунги - както по времето на националсоциалзима в Германия. И това не е само в Германия: във Франция например бяха извършени погроми срещу синагоги и еврейски магазини, което е направо скандално за една правова държава. А за Германия, която носи отговорност за Холокоста, е не само скандално, но и срамно.

В името на миналото и бъдещето

Тези изстъпления са срамни, макар да има разбираеми причини за тях - офанзивата в ивицата Газа, израелската заселническа политика, общият завой надясно в Израел и т.н. Да, има достатъчно основания да бъде критикувана политиката на израелското правителство. Но от гледна точка на развихрилата се словесна и физическа разправа по германските улици, сега не е време за академични дискусии относно фините разлики между оправданата критика и антисемитизма.

Когато биват атакувани синагоги, евреи биват нападани, а по германските улици се чуват скандирания от рода на "Евреите - в газовите камери", ни остава само едно: открито да се противопоставим на антисемитизма! Длъжни сме да го сторим в името на нашата история. И за бъдещето на нашата демокрация!