На пръв поглед става дума за объркан и ожесточен спор за природни ресурси между две съседни държави – Гърция и Турция. Всъщност причините за антагонизма между тях са по-дълбоки. Гърция се бори срещу империалистическата политика на Ердоган, който с всички сили иска да изгради една нова османска империя. И както коментира „Ди Велт", неговите амбиции не познават граници.

Затова и отново се разгоря и конфликтът между Гърция и Турция в Средиземно море. Турският изследователски кораб "Оруч Реис" отново е на път. Той плава из морските ширини между Кипър и Крит - ту в гръцки, ту в турски териториални води, но зорко наблюдаван от военни кораби и на двете държави. Както Атина, така и Анкара твърдят, че се стремят към диалог. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви следното:

"Искаме да градим мостове на мира и сътрудничеството с всички. Имаме подписани споразумения за морските граници с Италия и Египет, които напълно отговарят на международното морско право. Когато са налице воля и доверие в името на прогреса и благосъстоянието на хората, е възможно да се преодолеят и стари спорове - винаги в съзвучие с международното право."

Към края на миналата година Гърция сключи с Кипър и Израел споразумение за изграждането на тръбопровод – без участието на Турция. По този повод политологът Абдулах Агар заяви по турската телевизия: "Гърция явно реализира три различни модела на договори, което е пълен абсурд. Тепърва Гърция ще трябва да отговаря за действията си по смисъла на международното право и феърплея."

Турция: Това е "пиратски договор"

Турция на свой ред сключи миналия ноември подобно споразумение с Либия, което се отнася и до територии, припокриващи се отчасти с тези в гръцко-египетския договор. Анкара определи споразумението на Гърция с Египет за невалидно и го нарече "пиратски договор".

Малко преди това турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше обещал на германската канцлерка Ангела Меркел, че Турция няма да изпраща нови изследователски кораби в оспорвания район, а ще търси диалога. Сега обаче Турция се чувствала измамена и провокирана от гръцко-египетското споразумение.

Поведението на Гърция в Егейско и Средиземно море Ердоган определи като подло, но подчерта, че е за намирането на решение чрез диалог. На този фон турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви следното:

"Отново изпратихме нашите кораби. "Оруч Реис" извършва проучвателна мисия в района, а в края на август ще разширим периметъра на нашите действия и в райони по западната граница на континенталния ни шелф - ще бъдат проведени сеизмологични проучвания и нови пробни сондажи. Решението ни е твърдо. Ще се борим за правата си докрай."

Гърция реагира на ескалацията на напрежението с кризисни заседания в Атина и с искания за подкрепа от ЕС. Външните министри на общността също ще се занимаят с темата.

Първа на гръцкия повик отговори Франция, която обяви, че ще разшири военното си присъствие в района на Източното Средиземноморие. „Едностранните турски акции предизвикват напрежения и трябва да бъдат прекратени, за да започне спокоен диалог", написа на гръцки език в Туитър френският президент Макрон.

Гърция търси влиятелни съюзници

А гръцкият премиер Мицотакис отправи недвусмислено предупреждение: "Ще бъда пределно ясен: струпването на толкова много военна сила на едно място увеличава риска от избухването на конфликт. В случая отговорността за това ще носи този, който е предизвикал тези събития. Самообладанието е само един от аспектите на нашата мощ. Нито една провокация няма да остане без последствие. Доказали сме, че можем да отвръщаме, когато това е наложително. И при нужда отново ще отговорим."

В това отношение Египет и Франция далеч не са единствените съюзници на Гърция. От няколко месеца Атина усилено гради взаимоотношенията си и с Израел. През януари двете страни подписаха договор за газопровод, дълъг 1900 километра, който да доставя суровината от Източното Средиземноморие към Европа. И във военно отношение двете страни се сближават. Което не е случайно. Знае се, че отношенията между Израел и Турция са от години напрегнати. Ердоган не крие, че подкрепя палестинците и не пропуска случай да нападне Израел. Тези два фактора са важни елементи от турската външна политика.

Турският план за хегемония не познава граници

Изследователският кораб "Оруч Реис", носещ името на легендарен турски адмирал от времената на Османската империя, е дълъг 86 метра, а техническото оборудване на борда му позволява да извършва сеизмични сондажи на дълбочина до 15 километра. Новите амбиции на Анкара в Средиземно море са част от турските планове за хегемония в региона, коментира германският „Ди Велт".