В Западна Европа са малко нетърпеливи към новите европейци от Изтока. Защо не са благодарни, защо не искат да разберат какво им донесе историческият обрат? Впрочем самите европейци са онези, които трябва да разберат нещо, а именно, че заедно с радостите на свободата “обратът” донесе на страните оттатък Желязната завеса и един хищнически капитализъм от най-злия сорт. Как се развива целият този процес в България, една от най-бедните страни в Европа и отскоро член на ЕС, разказва Владимир Зарев в своя великолепен роман “Разруха”.

След като резюмира съдържанието на романа, авторът на рецензията Мартин Ебел пише, че в хода на тези 500 страници се налага и едно друго име – Оноре дьо Балзак.

Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман “Разруха” е роман за историческия обрат в България, за какъвто германската културна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език, от “Обширно поле” на Гюнтер Грас до “Нов живот” на Инго Шулце.

Трикът на тази книга е двойната перспектива. “Разруха” е роман за пометената от чудовищната приливна вълна на капитализма България, но не от всезнаещата птича перспектива, а видяна от една страна от един сърфист, който известно време се задържа на гребена на вълната, но след това потъва, а от друга – от един плувец с подводна маска, който гледа всичко отдолу; и двете перспективи не са “обективни”, а предопределени от съответните позиции и интереси, но тъкмо затова много релефни и силни. От съчетанието им се ражда повече, отколкото може да се научи от всеки учебник по история.

Зарев е пълнокръвен епичен автор, незасегнат от (пост)модернистки скептицизъм. Той удря като с лъвска лапа, но умее да борави грациозно и със скалпела. На Балзак напомня и щедростта, с която пилее своя творчески потенциал. Главните и второстепенните му герои искрят във всички цветове на дъгата; големият бандит има и нещо симпатично. Романът е пронизен от мачистки лафове и мъжки фантазии, защото такива са просто двамата главни герои; но не и авторът, защото неговите жени са не просто като в истинския живот по-добрите хора, но и по-силни и по-мъдри.

“Разруха” има и някои слабости, които също го сродяват с Балзак. Това е една меланхолична, една песимистична книга. Над всичко стои обаче нейната виталност. “Животът – четем на едно място – ти избива зъбите или те блъсва в стомаха.” Важното е да се изплюеш, да се изправиш и да продължиш напред. В името на Мартин, Боян и България.